02 953 13 87, 02 952 20 74
гр. София, кв. Павлово, ул. Купените №10 | гр. Бургас, ул. Любен Каравелов №61

Заболявания на щитовидната жлеза

  • Струма (гуша)
  • Като струма се определя всяко уголемяване на щитовидната жлеза. Като щадяща струма – уголемяването на щитовидната жлеза при еутиреоидно функционално състояние.

    Причини:

    Етиологично липсата на йод е решаващ фактор за възникване на щадящата струма. При т.нар. енедемична гуша е характерно масовото заболяване в определени райони на България, особено в индустриалните зони, както и в тези райони с дефицит на йод в храните от първа необходимост.

    Клиника:

    Щадящата струма не дава никакви оплаквания. Като последсвие при големи струми могат да се появят механични усложнения: стесняване на трахеята (дихателни оплаквания, стридор), от хранопровода (гълтателни оплаквания, чувство на буца в гърлото), от съдовете (хиподиастолична недостатъчност).

    Степени на развитие:

    І степен: Палпаторно уголемяване, видимо само при рефлектирана глава.
    ІІ степен: Уголемяванена щитовидната жлеза, видимо при нормално положение на главата.
    ІІІ степен: Струма, видима от голямо разстояние.

    Диагностика:

    • Лабораторна диагностика (Т3, Т4, TSH, TAT, MAT);
    • Биорезонансна диагностика (алергии, тежки метали, токсични блокажи, стрес);
    • Ирис диагностика;

    Диференциалнодиагностично стоят в съображение малигнена струма, тиреоидит и кисти.

    Алтернативна терапия:

    • Биорезонансна терапия;
    • Фитотерапия;
    • Олиго и литотерапия;
    • Хелаторна терапия (при доказване на тежки метали);
  • Хипотиреоидоза
  • При хипотиреоидоза се касае за хипофункция на щитовидната жлеза, при което се произвеждат недостатъчно количество щитовидни хормони. Симптоматиката на хипотиреоидозата се определя от недостатъчното въздействие на щитовидната жлеза върху обмяната на веществата, сърдечно-съдовата система, мускулатурата и нервната система.

    Причини:

    Първични: автоимунен тиреоидит на Hashimoto; субакутен тиреоидит, вродена хипотиреоидоза.

    Вторични: при хипофизарни тумори (рядко), медикаментозно индицирана (литий, тиреостатици и т.н.), увреждане на щитовидната жлеза чрез облъчване, операция, токсичност, радиация.

    Клиника:

    Хипотиреоидозата е често неправилно подценявано заболяване, което често е много бедно на симптоми. Когато липсват водещи симптоми, към него насочват следните симптоми: субективни – отпадналост, вялост, депресивно състояние, повишена чувствителност към студ, обстипация, загуба на либидото, спадане на теглото, промяна на гласа (груб, дрезгав глас) и ставни болки; обективни – отоци в областта на очите и на бузите, загрубяване на мимиката, суха кожа по цялото тяло.

    Клинични изяви в напредналите случаи могат да бъдат:

    • Струма (не задължителна)
    • Забавени реакции
    • Хипотермия
    • Кожа – суха, груба, студена, бледа и тестовата
      микседематозни отоци
    • Уголемяване на сърцето с брадикардия (нисковолтажно ЕКГ)
    • Отслабена рефлексна възбудимост (рефлекс на ахилесовото сухожилие).

    Диагностика:

    • Лабораторна диагностика (кръвна картина, липиден профил, Т3, Т4, ТАТ, МАТ, TSH)
    • Ехографска диагностика
    • Биорезонансна диагностика (токсичен товар, тежки метали, радиация, алергии, ниво стрес)
    • Ирис диагностика
    • Vitalan – диагностика на коса за тежки метали

    Алтернативна терапия:

    • Биорезонансна терапия
    • Фитотерапия
    • Хелаторна тирапия (при доказване на тежки метали)
    • Индивидуален хранителен режим
  • Хипертиреоидоза
  • Хиперфункция на щитовидната жлеза може да бъде предизвикана от неимуногенни причини (автономен аденом, автономни микрофоликули) и от имуногенни причини (Базедова болест). Клиничната симптоматика се определя от действието на повишената концентрация на щитовидните хормони върху обмяната (покачване на кислородната концентрация и енергийните нужди); върху сърцето и кръвообращението (сърцебиене, тахикардия, ритъмни нарушения, висок минутен обем); върху мускулатурата и ЦНС (нервност, раздразнителност). Жените са 5 пъти по-често засегнати от мъжете.

    Причини:

    Първични:

    – Имуногенни: Базедова болест;
    – Автономни: автономен аденом (рядко struma maligna);
    – Хипертиреоидна възловидна струма (недвусмислено);

    Вторични:

    – ТТХ продуциращ хипофизен тумор (много рядко);
    – ТТХ продуциращи щитовидни метастази;
    – Thyreoiditis de Quervain;
    – Hyperthyreosis factitia;

    Клиника:

    Анамнестично пациентите съобщават за психомоторно неспокойствие, топлинна интолерантност, спадане на теглото въпреки вълчия глад, сърцебиене, пристъпи на изпотяване, диария, окапване на косата, депресивни разстройства, смущения на съня и чувство на слабост. Поради нехарактерната симптоматика хипертиреоидозите се диганостицират трудно особено при възрастни пациенти (напр. само ритъмни нарушения или нисък холестерин). При клинична находка се обръща особено внимание на следното:

    – Струма (незадължително, но често дифузна и/или възловидна);
    – „Свистене” на щитовидната жлеза палпаторно и аускултаторно;
    – Тремор, неспокойствие, нервност, възбуда;
    – Спадане на теглото;
    – Кожа – влажна, топла, тънка, мека; витилиго, уртикария;
    – Тахикардия (повишена чувствителност към катехоламини);
    – Ритъмни нарушения (екстрасистоли, предсърдно мъждене, тахикардия);
    – Висока RR амплитуда (систоличен хипертон);
    – Сърдечна инсуфициенция;
    – Повишени сухожилни рефлекси;
    – Очни симптоми (екзофталм, конвергентна слабост, оток на клепачите и др.) и претибиалният микседем не са задължителни симптоми за хипертиреоидоза, но са задължителни при болест на Basedow;
    – Нисък холестерол;

    Диагноза:

    • Лабораторна диагностика;
    • Ехографска диагностика;
    • Електрокардиограма (ЕКГ);
    • Биорезонансна диагностика (токсичен товар, тежки метали, радиация, алергии, ниво стрес);

    Диференциалнодиагностично разграничаване на хипертиреоидозите:

    Хипертиреоидоза от типа Базедова болест

    Автоимунно заболяване с характерно доказване на стимулиращи щитовидната жлеза антитела. Насочените срещу ТТХ рецептора автоантитела стимулират всички клетки на щитовидната жлеза. Ендокринна офталмопатия и претибиален микседем се явяват само при пациенти с Базидава болест и са показателни за заболяването. Допълнително трябва да се определят тиреоглобулинът и микрозомалните антитела. На сцинтиграмата – дифузно натрупване във всички тъкани на щитовидната жлеза.

    Хипертиреоидозата при автономен аденом

    Касае се за неимуногенно заболяване, което често се развива при дълго съществуваща еутиреоидна струма. Често е налице солитарен автономен аденом (сцинтиграфски „горещ възел”) на щитовидната жлеза, която показва нормална до понижена функция. Офталмопатия липсва. Автономните аденоми се явяват по-често в ендемични бедни на йод области.

    Хипертиреоидоза при дифузна автономна струма

    При „хипертиреоидозната възлова струма” липсват положителни симптоми за Базидава болест или за декомпенсиран автономен аденом. Налице са дисеминирани автономни микрофоликули, които се представят сцинтиграфски като дифузни или мултифокални импулсни обогатявания и трудно или не се различават от базедовата струма. Антитела, стимулиращи щитовидната жлеза липсват, липсва ендокринна офталмопатия. Честа поява след йодна апликация (рентгеноконтрастни вещества).

    Алтернативна терапия:

    • Биорезонансна терапия
    • Фитотерапия
    • Олиго и литотерапия

    Изтегли PDF за Хипертиреоидоза