02 953 13 87, 02 952 20 74
гр. София, кв. Павлово, ул. Купените №10 | гр. Бургас, ул. Любен Каравелов №61

Заболявания на панкреаса

  • Остър панкреатит
  • Острият панкреатит е бързо протичащо възпалително заболяване, при което панкреасът е напълно или в голяма част автодигестивно разрушен. В основата на патогенезата на острия панкреатит стоят жлъчнокаменни усложнения и хроничен алкохолизъм. Често са налице патологични препятствия в оттичането (папиларна стеаноза, холангит), които водят до жлъчен рефлукс. Клинично и патолого-анатомично се различават остър едематозен и хеморагично-некротизиращ панкреатит. При острия едематозен панкреатит се касае за локално ограничен оток на панкреаса, който може да протече с бедна симптоматика и оздравява най-често без усложнения. Острият хеморагично –некротизиращ панкреатит е животозастрашаваща болестна картина с тежки системни усложнения (недостатъчност на кръвообращението, бъбречна недостатъчност, пулмонална инсуфиециенция).

    Причини:

    – Инфекции на жлъчните пътища (холангит);
    – Злоупотреба с алкохол;
    – Папиларна стеноза (жлъчен рефлукс);
    – Дуоденални дивертикули.
    – Увреждане на панкреаса при паротит, скарлатина, Coxacie B, хиперлипидемия, хиперпаратиреоидизъм;
    – Травма;
    – Терапия с кортикостероиди, естрогени, тиазиди;

    Клиника:

    Водещ симптом са откъслечно настъпващи силни продължителни болки в горната част на корема с дифузна ирадиация (често в средната част на корема, лявата горна част на корема, гърба), съпроводен от гадене и повръщане. Според степента на тежестта могат да бъдат налице шокова симптоматика, перитонит, субилеус/илеус и остра бъбречна недостатъчност. Леталитетът при острия хеморагично-некротизиращ панкреатит е много висок – 40 – 70 %. Тъй като животозастрашаващата картина се развива обикновено след 24 – 48 ч, ранното лечение има решаващо значение за по-нататъшната прогноза.

    Симптоми:

    – Непоносима болка в горната част на корема (90%)
    – Метеоризъм, субилеус/илеус (80%)
    – Температура, левкоцитоза (80%)
    – Хипергликемия, цианоза (70%)
    – Колапс на кръвообращението, хипотониа, протеинурия, перитонален излив (60%)
    – Типични рентгенови белези (вкалцявания) – (50%)
    – Перитонит, ЕКГ промени, хипокалциемия (40%)
    – Иктер, плеврален излив (30%)
    – Остра бъбречна недостатъчност, хипертриглицеридемия (20%)

    Диагноза:

    Напрежението на предната коремна стена е релативно дискретно или се определя като тестовато, палпацията в средната част на корема предизвиква силни болки. Важни белези, които говорят за жлъчнокаменен панкреатит, са иктер, чувствителност към натиск в десния горен коремен квадрант и положителен Мърфи. За тежко хеморагично-некротизиращо панкреасно увреждане говори обширната абдоминална находка с дифузна мускулна защита, палпаторна резистентност и илеусна симптоматика. Прогностично неблагоприятни белези са съпътстващия илеус, дифузният перитонит, острата бъбречна недостатъчност, респираторната инсуфициенция, стомашно-чревните кръвотечения и напредналата възраст на пациентите (най-често предхождащите увреждания действат неблагоприятно).

    Наред с клиничната симптоматика доказателствата за остър панкреатит се подкрепят от повишаване активността на панкреасните ензими (амилаза в серума и урината, липазата в серума). Часове след болковата атака си появява ензимна промяна с повишаване на серумните стойности за липазата и α-амилазата. α-амилазата често се покачва над 1000 U/ml. Покачването над 2000 U/mlговори за тежко протичане. Анализът на урината има висока стойност като изследване, тъй като чрез повишената ренална елиминация на амилазата могат да бъдат установени високи стойности в урината дори и при краткотрайни процеси. Липазата в серума е по-специфична, отколкото амилазата и показва ясно изразена и дълга активност. Прогностично неблагоприятно се преценяват повишенията на GOT, LDH, креатинин, урея-N, кръвната захар над 250 mg/dl при диабетици, спадането на калция под 3,5 mval/l, понижаването на хематокрита, недостигът на основи над 4 mval/lи хипоалбуминемията. При жлъчно-каменният панкреатит (обструкция) са повишени билирубинът, алкалната фосфатаза и GGT. Често възниква левкоцитоза от 10-20 000 ml. Сонографията показва големината и структурните изменения , некрозите, абсцесите, (псевдо) кистите и евентуално контрастното изображение на отводната система. Неясните находки са индикация за компютърна томография.

    Стадии:

    І стадий: Локална болка в горната част на корема. Едематозна форма (Едем на интерстициума). Леталност (5%).

    ІІ стадий: Болки в горната част на корема, гадене, повръщане. Хеморагична форма с панкреасни кръвотечения. Леталност (2)

    ІІІ стадий: Остър корем, склонност към колапс, хипотония. Хеморагично-некротизиращ, тежко ферментативно нарушение. Леталност (60%)

    ІV стадий: Остър корем. Манифестен шок. Некрози. Тотална паренхимна некроза. Мастнотъканни некрози. Леталност (80%)

  • Хроничен панкреатит
  • Автодигестивно самосмилане на панкреаса при хроничния панкреатит протича както при острия, само че в протрахирана форма. Характерни за хроничния панкреатит са рецидивиращите панкреасни пристъпи и проградиентното протичане в посока на панкреасна инсуфициенция. Патогенезата на хроничния панкреатит може да бъде описана като „алкохолотоксична”, уврежданията на жлъчните пътища стоят в основата. Над норменото тегло при мъжете е точно установено (м:ж – 10:1).

    Страданието се характеризира с иреверзибилна органна деструкция, паренхимна атрофия, разрастване на съединителната тъкан, запушване на панкреасните пътища вследствие на белтъчна преципитация, вкалцяване на панкреаса чрез отлагане на калциев карбонат (рентгенопозитивен) и чрез проградиентни функционални отпадания, при което най-напред става инсуфициентна екзокринната част (стеаторея, маласимилация) и по-късно ендокринната част (захарен диабет). Протичането е хронично проградиентно. Дори след изключване на най-често лежащата в основата нокса – алкохола, процесът не може да бъде спрян.

    Причини:

    – Хронична злоупотреба с алкохол (80%)
    – Идиопатични (липса на явни причини 20%)
    – Редки причини (хиперпаратиреоидизъм, хиперлипидемия, и др.)

    Заб.: Докато заболяванията на жлъчните пътища представляват най-честата причина за развитие на остър панкреатит, съществува съмнение относно възможността те да причинят хроничен панкреатит.

    Клиника:

    Водещи симптоми са рецидивиращи болки в горната част на корема, храносмилателни оплаквания (мазнини), ясно изразено намаление на теглото, мазни изпражнения (липазна недостатъчност), развитие на захарен диабет и холестаза с иктер. Болката в горната част на корема е често епигастрална с ирадиация в гърба. Протичането на заболяването е свързано с отичането на панкреаса.

    Острият пристъп на хроничния панкреатит по болкова симптоматика прилича на тази при острия панкреатит, протичането обаче е по-малко драматично и по-кратко. Болките се появяват често след нахранване и отзвучават след няколко часа. С изключение на рецидивите симптоматиката е нехарактерна. При напреднали паренхимни увреждания може заедно с екзокринната панкреасна инсуфиенция (храносмилане) да бъде въвлечена в заболяването и ендокринната му част (захарен диабет). Ферментно увреждане се наблюдава най-често само при пристъп и намалява заедно със степента на паренхимното увреждане (75 % от пациентите са без болки в продължение на години).

    Протичане:

    Хроничният панкреатит протича в няколко фази: в първите 1-5 години в основата са рецидивиращите болкови пристъпи и загубата на тегло (недостатъчност на екзокринния панкреас), постпрандиално се появяват около 2-5 дни силни болки в горната част на корема. След 5-10 години болковите пристъпи отслабват по интензивност и честота, инсуфициенцията на екзокринния и ендокринния панкреатит протича проградиентно; типични са калциевите конкременти; секретин-панкреозимин тестът и ERCPса положителни. След 10-15 години панкреасът е разрушен и напълно инсуфициентен; клинично изпъква кахексията и тежкият захарен диабет. Пациентите в този стадий обикновено са без болки, панкреасът е „изгорял”.

    Усложнения:

    Типични усложнения са псевдокистите. Касае се за образуване на кухини, изпълнени с панкреасен секрет, които са резултат от резорбция на тъканни некрози с образуване на стени от гранулационни тъкани на съседни тъкани (колон, стомах). Псевдокистите могат да изглеждат като тумор и имат склонност към абсцедиране, фистулообразуване и към притискане на d. choledochus (холостатичен синдром), пилора, дуодендума, v. lienalis (венозна тромбоза на далака) и към пробив към съседни органи.

    Диагноза:

    Диагнозата се поставя при типична симптоматика. В ранния стадий сигурна диагноза най-често е невъзможна.

    Лабораторните тестове при панкреасните заболявания са допълващи диагнозата (серумната липаза и амилаза са повишени в ясно изразена форма най-често само по време на болкова атака, но могат да бъдат повишени и в интервалите.

    – Ехография;
    – Рентгенова диагностика (Типичен белег на рентгеновата снимка е калцификацията);
    – Компютърна томография;
    – Vitalan – диагностика на панкреатична еластаза в фецеса;
    – Vitalan – детайлна фецес диагностика;
    – Ирис диагностика;
    – Биорезонансна диагностика;

    При напреднала панкреасна инсуфициенция се появяват обемисти, сивкави фекалии с повишено тегло (над250g/дневно), високо мастно съдържание (над 10 mg/дневно) и намалено съдържание на хемотрипсин.

    При напреднала паренхимна загуба се развива и ендокринна панкреасна инсуфициенция с диабетично състояние на обмяната на веществата, глюкозната толерантност спада на 70 %. Със секретин-холецистоксин-панкреозимин теста, панкреолаурил и РАВА тест се доказва екзокринната инсуфициенция на панкреаса.

    Алтернативна терапия:

    В зависимост от стадия на заболяването алтернативната терапия е насочена към овладяване на симптомите и обикновено се явява допълваща основното лечение:

    – Индивидуален хранителен режим: прием на малки порции, компенсиране на мазнините;
    – Заместване на панкреасните ензими;
    – Лечение на възпалителните тласъци;

    Алтернативната терапия е с по-висока ефективност като превантивен подход:

    – Биорезонансна терапия (лечение на алкохолната зависимост, регулиране на панкреасната функция, детоксикация на храносмилателната система, регулиране на жлъчната секреция, диагностика и терапия на хранителни непоносимости и др.);
    – Колон- хидротерапия (намаляване на токсичността и облекчаване на храносмилателната система при панкреасна недостатъчност. Заб. не се прилага при напреднал възпалителен процес);
    – Озон терапия: чревно озониране, автохемотерапия, озонирана вода;
    – Vitalan – автоваксини;
    – Фитотерапия;

  • Карцином на панкреаса
  • След карцинома на дебелото черво и този на стомаха ракът на панкреаса се нарежда на трето място сред туморите на храносмилателния тракт. Честотата възлиза на 10/100 000 души годишно. Честотния връх на заболеваемостта е през 6-тотто десетилетие от живота. Мъжете са засегнати по-често от жените.

    Причини:

    Етиологията е неизвастна, но се счита, че приемът на алкохол, кафе и тютюнопушенето повишават риска от рак на пакреаса.

    Патогенеза:

    Обикновено се касае за аденокарцином, който често обхваща главата на панкреаса (70%). В 90% изходна точка за развитие на тумора е епителът на малките панкреасни каналчета (дуктален карцином), в 10% – епителът на ацинуса (ацинозен карцином). Рно настъпват лимфогенни и хематогенни метастази.

    Клиника:

    Симптоми като хроничен панкреатит:

    – Болки в гoрната част на корема и в гърба;
    – Загуба на апетит, гадене, повръщане, загуба на тегло;
    – Придружаващ панкреатит (повишаване на липазата);

    Евентуална жълтеница: При рака, засягащ главата на панкреаса, тя може да бъде ранен симптом (25%), при рак на папилата иктерът може да се появява интермитентно; в късния стадий жълтеницата обикновено винаги е налице (в 90%). Признакът на Курвазие (елестичен, палпиращ се, болезнен жлъчен мехур и иктер) е следствие от запушването на d.choledochus от тумоа.

    По-редки симптоми: тромбози, тромбофлебити, мигриращ тромбофлебит (при неизяснени рецидивиращи тромбози трябва да се мисли и за карцином на панкреаса и на храносмилателния тракт); патологичен глюкозен толеранс или диабет.

    Стадии:

    I ст. – туморът е ограничен в панкреаса
    II ст. – засегнати са панкреасът и граничещите тъкани
    III ст. – въвлечени са регионалните лимфни възли
    IV ст. – далечни метастази

    Диагностика:

    – Ехографско или ендоскопско изследване
    – Компютърна томография
    – Туморни маркери (СА 19-9 и СА 50)

    Лечение: при операбилни пациенти – радикална операция и лимфаденектомия.

    Алтернативна терапия: допълваща терапия и превантивно при генетично обременени пациенти.

    – Биорезонансна терапия
    – Озонова терапия
    – Фитотерапия
    – Индивидуален хранителен режим