02 953 13 87, 02 952 20 74
гр. София, кв. Павлово, ул. Купените №10 | гр. Бургас, ул. Любен Каравелов №61

Заболявания на бъбреците и пикочните пътища

Бъбречно-каменната болест се характеризира с образуване на конкременти (камъни) с различна големина. Предпочитана възрастова група са мъже 25-40 години. Бъбречните камъни се образуват при пренасищане на урината с органични киселини (пикочна киселина) или с неорганични соли (калций, фосфати, оксалати) и тяхната последваща кристализация.

Най-чести са смесените камъни. Образуването на неорганични калциево-оксалатни камъни (60% от случаите) и фосфатни камъни (15-20%) се благоприятства от алкалната среда, образуването на органични пикочно-киселинни камъни (20%) и цистинови камъни (1-3%) от киселинна среда. Бъбречните камъни се появяват като единични или множествени в бъбречния паренхим, легенчета или чашки. Те могат да бъдат дълго време безсимптомни и след това внезапно да се придвижат и да се задържат в чашковидната шийка, на изхода на бъбречното легенче и да предизвикат колики.

Причини:

– хранителни влияния (непозходяща храна и вода);
– хиперкалциурия (повишено съдържание на калций в урината);
– хиперпаратиреоидизъм, идиопатична хиперкалциурия;
– хиперурикемия (повишено съдържание на пикочни киселини в кръвта);
– хиперурикозурия;
– инфекция на пикочните пътища, нарушения в отделянето на урина.

Симптоми:

Характерни са бъбречните колики с непоносими болки, които се сравняват със спазмообразни, вълнообразни атаки и според локализацията на препятствията ирадиират по направление жлъчка, гениталии, слабини или бедро. При високо стоящ уретрален камък болките ирадиират към слабините, средната част на корема и яйчниците; при камък в средната част на уретера – към долната част на корема, пикочния мехур и гениталиите; в долната част на уретера – към бедрото, пикочния мехур и гениталиите. Съпътстващи симптоми са гадене, повръщане, моторна възбуда, позиви за уриниране, кръв в урината и др.

Диагностика:

ирисова диагностика;
– ехографска диагностика;
лабораторна диагностика;

Терапия:

фитотерапия;
– медикаментозна терапия;
– индивидуален хранителен режим;
– олиго и литотерапия;
– литотрипсия;

Бъбречни кисти

Бъбречните кисти са нетуморни образувания образувания (кухини) изпълнени с течност. Те могат да бъдат единични, множествени и разположени от едната или от двете страни. Често те се откриват като базсимптомна случайна находка.

Усложнения:

– при големи кисти евентуално болки в гърба или корема;
– евент. полиглобулия
– евент. хипертония
– рядко настъпва злокачествено израждане

Диагностика:

– Ехография;
Ирисова диагностика;

Диференциална диагноза:

– кистозна дилатация на шийките на бъбречните чашки
– хематом
– хемангиом
– ехинококова киста
– абсцес
– туберкулозна каверна
– дермоидна киста

Алтернативна терапия:

Биорезонансна терапия
Фитотерапия

Кистозни бъбреци

1. Автозомно-рецесивна поликистозна нефропатия (АРПН) – Инфантилно поликистозно бъбречно заболяване, кистозни бъбреци тип I по Potter. Заболяването винаги се съчетава с вродена чернодробна фиброза. 90% латалност на децата още в неонаталния период.

2. Автозомно-доминантна поликистозна нефропатия (АДПТ) – Кистозни бъбреци тип III по

Potter. Възрастта на изява е обикновено м/у 30 и 50-та година от живота. често едновременно с това се наблюдават и чернодробни кисти (40-50%) и аневризми на артериите по мозъчната основа (до 50%) с опасност от настъпването на кръвоизливи. Клиника: евент. болки по фланговете на корема, макрохематурия, патологичен уринен седимент. Усложнения: инфекции на пикочните пътища, евент. с инфектиране на кистите, нефролитиаза, хипертония. Най-честа причина за настъпването на смъртта са: бъбречната недостатъчност и кръвотечения от аневризмата.

3. Кистозна бъбречна дисплазия – Кистозни бъбреци тип II по Potter. Появяват се едно или двустранни кисти. Към едностранните форми могат да ни насочат евент. инфекциите на пикочните пътища в детска възраст. Тежката двустранна изява води до вродена бъбречна недостатъчност.

4. Кистозна нефропатия в рамките на малформативните симптоми.

5. Други кистозни бъбречни заболявания: напр. гъбест бъбрек. Касае се за кистозно разширяване на събирателните каналчета в зоната на папилите, в които се стига до образуване на камъни. При урография се откриват перлени конкременти с фопма на канап в бъбречните папили + радиално разпределение на контрасната материя в медулата на бъбрека. Усложение: образуването на конкременти (с колики) + пиелонефрит.

Диагностика:

– Ехография
– Урогрофия

Терапия:

Eдинствено симптоматична терапия:

– лечение на хипертонията
– лечение на инфекциите на пикочните пътища
– лечение на бъбречната недостатъчност

Налице са инфекциозни причинители в пикочния тракт. Около 5% от жените в зряла възраст имат безсимптомна бактериурия. 30% от бременните с нелекувана безсимптомна бактериурия заболяват от остър пиелонефрит. Всяка втора жена страда от цистит поне веднъж в живото си (циститът е най-честата причина за нетрудоспособност при жените). По-високата честота на инфекциите на пикочните пътища при жени има своето анатомично обяснение: наличие на по-къса уретра в непосредствена близост със замърсената анална област.

Има три честотни върха в разпределението им сред различни възрастви групи:

Първия връх на заболяването на пикочните пътища е през кърмаческата и ранната възраст, и то често на базата на рефлукс на урината (при неясна температура, неясна анемия през ранната детска възраст винаги трябва да се обмисли за пиелонефрит!)
В зряла възраст жените са застрашени особено силно през време на бременността и кърменето.
При мъжете пиелонефритът зачестява едва в по-напреднала възраст и се дължи на обструктивни причини (напр. заболяване на простатата)
Причини:

1. Нарушения в оттичането на урината:

– анатомични аномалии на бъбреците и пикочните пътища;
– обструкции (камъни, тумори, простатен аденом, стриктури на уретрата, клапи на урутрата);
– нарушения във функцията на пикочния мехур;
– везико-уретеро-бъбречен рефлукс;

2. Злоупотреба с аналгетици
3. Нарушена обмяна на веществата (захарен диабет, подагра, хиперкалциемия, хипокалиемия);
4. Инструментални манипулации върху пикочните пътища (напр. катетеризация на пикочния мехур);
5. Слаб имунитет, имуносупресивно лечение;
6. Бременност;
7. Други предразполагащи фактори: изстудяване, сексуална активност, ограничено образуване на урина при загуба на течности и др.

Процентна честота на бактериалните причинители:

– Ешерихия коли – 60%
– Клебсиела – 13%
– Протеус – 11%
– Ентерококи – 5%
– Псевдомонас – 5%
– Стафилококи – 2%

Клиника:

Безсимптомна бактериурия: случайно доказана бактериурия при нормална находка на уринарния седимент и липса на оплаквания у пациентите.

Цистит: болезнено възпаление на пикочния мехур .

Остър пиелонефрит: бактериално обусловен остър интерстициален нефрит с клинична триада – температура, дизурични оплаквания (болка при уриниране) и болки в зоната на бъбреците.

Хроничен пиелонефрит: хроничен интерстициален нефрит, развиващ се на базата на обструктивни изменения в зоната на пикочния тракт или рефлукс на урина с вторична бактериална инфекция на пикочните пътища. В повечето случаи началото се открива в ранната детска възраст, често въз основа на везико-уретрален рефлукс. !!! Хроничният пиелонефрит се развива единствено при наличие на предразполагащи фактори, които възпрепятстват или нарушават оттичането на урината.

Диагностика:

Лабораторно изследване: левкоцитурия, бактериурия, СУЕ, пълна кръвна картина.
– Ехографско изследване;
Ирисова диагностика;
Биорезонансна диагностика;

Алтернативна терапия:

Биорезонансна терапия;
Фитотерапия;
– Детоксикация
– Индивидуален хранителен режим
Vitalan автоваксини;

Дефиниция:

Нефротичният синдром се определя като комплекс от симптоми, при който повишената пропускливост на гломерулната базална мембрана на бъбреците, води до масивна протеинурия (повишено съдържание на белтъци в урината) и до вторично образуване на хипопротеинемия (понижено съдържание на белтъци в кръвта), диспротеинемия (нарушено съотношение между белтъчните фракции в кръвта), хиперлипидемия (повишено съдържание на липиди в кръвта) и отоци.

За нефротичен синдром са говори при протеинемия над 3,5 g/24ч.

Причини:

– идиопатична форма – 80% от случаите;
– вторична форма – като усложнение от системни заболявания (амилоидоза, туморни заболявания, диабетна гломерулосклероза, луес, малария, сиситемен лупус еритематодес, болест на Ходжкин, сърповидноклетъчна анемия, хронична – – десностранна недостатъчност, паранеопластичен синдром);
– алергични заболявания (ужилване от пчела);
медикаментозна – резултат от токсично алергично въздействие (злато, – пеницилин, фенилбутазон, сулфонамиди и др.);
– остра или хронична интоксикация с тежки метали;

Симптоми и протичане на заболяването:

Водещи симптоми са отоците от различна големина, които са меки, подвижни и се появяват преди всичко в областта на клепачите и на долните крайници. След време могат да се появят асцит, плеврален излив или перикарден излив. Централна роля в образуването на отоците играе бъбречната загуба на белтъка албумин. Отпадналост, загуба на апетит и депресии могат да очертаят последващата клинична картина. Повишаване на кръвното налягане е най-често в умерена степен. При нефротичния синдром възниква висок тромботичен риск – като следствие от нарушение в кръвосъсирването се предизвиква хиперкоагулация. Нарушенията в мастната обмяна с често покачваща се хиперхолестеролемия водят до кардиоваскуларен риск

Диагностика:

– лабораторна диагностика;
– биорезонансна диагностика за установяване на патогени;
– диагностика за наличие на тежки метали;
– бъбречна биопсия;
– ренгенова диагностика;

Терапия:

– медикаментозна терапия;
– фитотерапия;
– олиго и литотерапия;
– биорезонансна терапия;

Пиелонефритът е бактериално заболяване засягащо двустранно бъбречният паренхим. Като усложнение може да се развие тубуларно или гломеруларно възпаление. Инфекцията често е възходяща от пикочния мехур и уретрата (цистит, уретрит), по-рядко е хематогенна (сепсис) или лимфогенна. Често от пиелонефрит страдат кърмачета и деца, като по засегнати са момичетата, по-късен честотен връх имат жените в до четвъртото десетилетие (полови сношения, бременност), докато в напреднала възраст са засегнати по-скоро мъжете.

Причини:

В повечето случаи се касае за чревни микроорганизми – E.coli, Proteus mirabilis, Streptococcus faecalis, Pseudomonas, Klebsiella и смесени щамове. Моноинфекцията с E.coli причинява остър пиелонефрит, докато смесените инфекции по-често причиняват хроничен пиелонефрит. Като огнище за първоначално възпаление може да се считат: сливици, апендикс, пневмония, отит, цистит, холецистит и т.н. Други причини за заболяването се считат тежки първични заболявания като: захарен диабет, злоупотреба със слабителни средства, кортикостероиди, хипертония, амилоидоза, хроничен гломерулонефрит.

Видове и начин на протичане:

Остър пиелонефрит

В зряла възраст в повечето случаи е много трудно да се различи острия пиелонефрит от екзацербация на хроничен пиелонефрит. За да се избегнат рецидиви, всяка остра инфекция на пикочните пътища трябва да бъде системно лекувана, с което се избягват късните усложнения или преминаването в хроничен стадий.

В клиниката са характерни острото начало, висока температура, втрисане, странично локализирана болка с разпространение към корема и към слабините, “succussio renalis” положително, учестено и болезнено уриниране.

Хроничен пиелонефрит

При него е налице хронична бактериална инфекция на бъбречния паренхим. Симптоматиката е бедна и атипична. Хроничният пиелонефрит клони към рецидиви, често протича тласъчно в продължение на много години и в късния стадий води до хипертония (сърце и съдове).

Симптомите са нехарактерни: главоболие, уморяемост, загуба на апетит, намаление на теглото и тъпи болки в кръста. Характерни оплаквания са болки в хълбоците, позиви за уриниране и рецидивиращи температурни пристъпи, които често са налице само в острия пристъп. Бъбреците са чувствителни на перкусия, кожата на пациентите е пепеляво бледожълтеникава. Налице е хипертония (повече от 50% от случаите).

Диагностика:

– лабораторна диагностика;
– биорезонансна диагностика за установяване на причините за възпаление;
– ехографска диагностика;
– ренгенова диагностика;
– ирисова диагностика;

Терапия:

– фитотерапия;
– биорезонансна терапия;
– медикаментозна терапия;

Терапия на пиелонефрит в Detox Center:

Терапията е базирана на установените посредством Биорезонанс и лабораторни методики причинители за възпалението, скрити фокуси и степен на нарушение . Използваните методики са: специализирана диета при пиелофрит, фитотерапия, специализирана хомеопатия базирана на бактериални патогени и Биорезонанс терапия.

Циститът представлява възпалително заболяване на пикочният мехур. Заболяването е широко разпространено, като преоритетно са засегнати жените.

Симптоми: често уриниране, болезнено уриниране, болки в пикочният мехур и по хода на уретрата, кръв в урината.

Видове цистит:

Остър цистит: характеризира се с ясно изразени признаци (болка, парене, често уриниране – до 30-40 пъти дневно). Период на протичане 7-8 дни.
Хроничен цистит: Той протича от един до няколко месеца и често рецидивира през определен период. Симптомите са значително по умерени, а терапията отнема повече време.

Според причината бива:

Инфекциозен цистит: бактерии, вируси или гъбички. Над 80% от от случаите с цистит се причиняват от Е.коли.

Неинфекциозен цистит: лекарствен, радиационен, интерстициален, климактеричен.

Причини:

– болшинството от причините се свързват с възпалителен агент (бактерии, вируси или гъбички);
– хроничен запек,
– хроничен колит;
– бременност;
– прекомерно охлаждане;
– преумора;
– климакс;
– гинекологични заболявания;

Диагностика:

– лабораторна диагностика;
– ирисова диагностика;
– биорезонансна диагностика за установяване на причината за възпаление;
– фецес диагностика при хронично рецидивиращ цистит;
– ехографска диагностика;

Терапия:

– фитотерапия;
– озонова терапия: автохемотерапия, вагинална инсуфлация, чревна инсуфлация, озонирана вода;
– биорезонансна терапия;
– специализирана терапия на основата на е.коли;
– имуномодулираща терапия;

Терапия на остър и хроничен цистит в Detox Center:

Комплексен подход включващ диагностика на причините, специализирана диета, Биорезонансна терапия, фитотерапия, имуномодулираща терапия при хронично протичане. Необходимият брой сеанси се установява индивидуално, но обикновено при острият цистит са необходими 3 процедури в рамките на 3-5 дни. При хронично протичащите случаи са необходими около 7-10 процедури.

Под уринарна инконтиненция се разбира невъзможност за контрол върху уринирането, при което неволно се изпуска урина. Това засяга хора от всички възрастови групи и пол, но жените са многократно по застрашени от мъжете.

Инконтиненцията не е нормално физиологично състояние свързано с остаряване, а патология, която трябва да се лекува още в най-ранните стадии на нарушение.

Познати са четири вида инконтиненция

Стрес инконтиненция: това е инконтиненция, която се проявява по време на кашляне, кихане, смях, вдигане на тежки предмети или осъществяване на други движения, които оказват натиск, или стрес върху пикочния мехур. Това е в резултат от слабост на тазовата мускулатура, сфинктера на мехура или лигаментите укрепващи пикочният мехур. Слабостта може да възникне поради тежка бременност и раждане, чести пикочни инфекции, наднормено тегло, хроничен запек или поради по-ниски нива на хормона естроген по време на месечният цикъл или след менопаузата, оперативни намеси. При мъжете основна причина е усложнения след оперативно премахване на простатата или неефективно възстановяване след операция.

Свръхактивен пикочен мехур: това е инконтиненция след чувство за внезапно желание за уриниране с невъзможност да се контролира пикочния мехур, като по време на сън, пиене на вода или слушане на течаща вода. Свръзва се с нарушена инервация на мускулатурата на пикочния мехур и се свързва с редица заболявания като болест на Паркинсон, Алцхаймер, инсулт, множествена склероза, както и засягане на нервите вследствие операции, манипулации или травми.

Преливна инконтиненция: инконтиненция, която се проявява, когато пикочния мехур е непрекъснато пълен и се достига до точката когато прелива и се изпуска урина. Това състояние може да възникне, когато пикочния канал е блокиран поради причини, като например камъни в пикочния мехур, тумор или уголемяване на простатата. Той може да бъде в резултат от мускулна слабост на пикочния мехур, миома при жените, диабетна полиневропатия или други заболявания.

Функционална инконтиненция: появява се в резултат на физически увреждания, трудна подвижност, нарушено зрение, деменция, тежки форми на депресия не позволяващи на пациента да осъзнаенеобходимостта да отиде до тоалетната.
Съществува и пети т.нар. смесен тип, при който е налице невъзможност за задръжка едновременно на урина и фецес (изпражения).

Диагностика:

За диагностициране на типа инконтиненция и причините за този проблем е необходима консултация с уролог.

Терапия:

За лечение на уринарната инконтиненция се използват различни методи в зависимост от типа и тежестта на протичане.

Кегел упражнения – група от специални упражнения извършващи се няколко пъти на ден, които стимулират тазовата мускулатура. Необходимо е да се правят в продължение на месеци за да се постигне желаният ефект.

NeoControl терапия – е единственият неинвазивен метод за терапия на тазовата мускулатура. Терапията се извършва посредством апаратура произвеждаща силно фокусирано пулсиращо магнитно поле, предизвикващо контракция на мускулите на таза с всеки импулс от 1 до 50 пъти в секунда. NeoControl e високо ефективна при стрес инконтиненция, като резултат от терапията е осезаем още след 7-8 процери. Прочетете повече за NeoControl тук.

Медикаментозна терапия – средство на избор при терапията могат да бъдат естрогенови препарати (стимулират алфа рецепторите в пикочната мускулатура и сфинктера, поддържат тонуса и подобряват кръвообръщението), антихолинергици (Flavoxate), антидепресанти (Imipramine) и калциеви антагонисти (Nifedipin). Слабост на медикаментозната терапия е необходимостта от доживотно поддържащо лечение и нежелани странични ефекти.

Електро стимулация – инвазивен метод с цел повишаване тонуса на мускулите посредством електроди въведени в ректума и вагината.

Оперативна интервенция

Терапия на инконтиненция в Detox Center:

Терапията се определя след консултация със специалист уролог. Целта на терапията са освен преките причини за инконтиненцията, но и всички предразполагащи фактори, като наднормено тегло, запек, метаболитни заболявания, проблеми с гръбначният стълб и други, които могат да попречат на възстановяването. Основен терапевтичен метод е Neo Control – неинвазивен и напълно безопасен метод на стимулация и укепване на мускулатурата контролираща отделянето на урина. Пакутът от процедури е средно 20, разположени ежедневно (с кратки почивки) или в индивидуална програма според състоянието на пациента.

За профилактично укрепване на тазовата мускулатура след бременност и превенция при начални форми на слабост на мехура са необходими около 10 процедури.

Възстановителния период при мъже след операция на простатната жлеза започва възможно най-скоро след операцията. Препоръчително е първата стимулация да се направи при катетеризиран пикочен мехур, за да се поддържа мускулната сила на сфинктери или при невъзможност в първият ден след неговото отстраняване. В този случай са необходими от 5 до 10 терапии. Стимулацията в следоперативният период е щадяща, неболезнена, кратка и с намалена интезивност на магнитното поле.

Касае се за възпаление на крайната част на пикочопровода – уретрата. По етиологични, клинични и прогностични съображения уретритът трябва да се разграничава от инфекциите на по-високо разположените пикочни пътища. Заболяването е с висока честота, но процентно стои в т.нар “тъмна цифра” (на нерегистрираните случаи). Често се комбинира или диагностично бърка с цистит.

Причини:

– Негонореен уретрит;
– Постгонореен уретрит вследствие: Chlamidia trachomatis (40-80%), Ureaplasma urealyticum (20%), Mycoplasma hominis, Трихомони, Херпес вирус II тип;
– Гонорея;

Клиника:

Евентуални клинични симптоми са: обилния уретрален секрет, сърбеж, парене или болки при уриниране.

Диагностика:

Лабораторна диагностика: микробиологично изследване на стерилна урина
Биорезонансна диагностика за установяване на причината за възпаление

Алтернативна терапия:

Биорезонансна терапия: специфична терапия при доказан микробиален причинител;
Фитотерапия (обикновено като комбинация към антибиотично лечение или биорезонанс);
Vitalan автоваксини (при хронично рецидивиращи случаи);

Терапия на уретрит в Detox Center:

Терапията на уретрит в Detox Center се базира на установеният причинител.

Комбинират се следните методики:

– специализирана алкална диета;
фитотерапия;
– стимулиране на имунната система;
Биорезонансна терапия или специализирана хомеопатия на основата на бактериални патогени;