02 953 13 87, 02 952 20 74
гр. София, кв. Павлово, ул. Купените №10 | гр. Бургас, ул. Любен Каравелов №61

Стомашно-чревни заболявания

  • Болест на Крон
  • Болестта на Крон е неспецифично, грануломатозно, възпалително заболяване, което може да обхване всяка част между устната кухина и ануса. Преоритетно засяга илеума и колона. Появява се сегментарно и рязко отграничено и засяга всички слоеве на стената на червото. Възпалението на чревната стена протича улцерозно и фиброзиращо, характерно е въвличането в процеса на съединителната тъкан, което води до стенозиране и задебеляване на стената и чрез възпалението предизвиква чревни фистули. Болестта на Крон има много висока степен на рецедивиране, често остава да съществува цял живот и поради това има неблагоприятна прогноза. Честотен връх има през 15-25 – та година от живота.

    Причини: Етиологията е сревнително неизвестна. Дискутират се: хранителни алергии, алергия към плесени, имунни дефекти и генетични влияния.

    Симптоми: коремна болка с локализация около пъпа, диария с примеси на кръв, липса на апетит, изоставане в растежа (при деца), анални разязвявания и фистули.

    Диагностика:

    – Ендоскопска диагностика с взимане на материал за биопсия
    – Vitalan фецес диагностика

    Терапия:

    • Биорезонансна тарапия – премахване на хранителна непоносимост
    • Озон чревна инсуфлация
    • Vitalan автоваксини
    • Фитотерапия
    • Индивидуален хранителен режим
  • Гастрит
  • Гастритът представлява възпаление на лигавицата на стомаха. Заболяването протича с остра или хронична картина.

    Остър гастрит: Лигавицата е оточна. Открива се възпалителна клетъчна инфилтрация и локални разязвявания. Водеща е силната болка локализирана в епигастриума, често съчетана с киселинност, гадене, евентуално повръщане с примеси на кръв. Болките са изключително силни при хранителна интоксикация. Причините могат да са от разнообразно естество: хранително натравяне (стафилококи), диетични грешки, медикаментозни (болкоуспокояващи, противовъзпалителни, глюкокортикостероиди), повишена консумация на алкохол.

    Хроничен гастрит: представява дифузно възпаление на стомашната лигавица. Има хронично рецидивиращ характер.

    Симптомите са: чувство на пълнота в стомаха, лека болка при диетична грешка, непоносимост към храна, лека киселинност, гадене. Нелекуван хроничен гастрит има лоша прогноза.

    Причини: чест прием на алкохол, бактерии (Helicobacter Pilory), диетични грешки, хранителна непоносимост, рефлукс на жлъчка, автоимунни заболявания, пернициозна анемия.

    Диагностика:

    • Ендоскопска диагностика
    • Ирисова диагностика
    • Лабораторна диагностика
    • Vitalan фецес диагностика

    Терапия:

    • Индивидуален хранителен режим
    • Биорезонансна терапия: контрол на киселинност, премахване на Helicobacter pilory, възстановяване на лигавицата
    • Фитотерапия
    • Озониран зехтин
    • Медикаментозна терапия
  • Глутенова ентеропатия
  • Алергична реакция към глиадиновата фракция на глутена, представляващ житен протеин.

    Причини: Генетично предразположени лица

    Симптоми: диария / стеаторея с начало в детската или зрялата възраст (малабсорбционен синдром). Рядко се развиват късни усложнения.

    Диагностика:

    • Vitalan кръвен тест
    • Vitalan фецес диагностика (антиглиадин тест)

    Терапия:

    • Безглутенова диета (диета, царевица, ориз, соя и др.)
    • Биорезонансна терапия (съвместно с диета)
  • Диария
  • Диарията се дефинира като повишаване честотата на дефекациите над 3 пъти дневно при намалена консистнция и количество на фекалиите (под 250 гр/дневно). Симптомът диария е съпътстващ много заболявания. Различават се остри диарии, които в продължение на кратко време спонтанно се излекуват, и хронично рецидивиращи диарии (продължителност на протичане над 3 седмици), които диагностично често поставят голям проблем.

    Причини:

    • Хранително обусловена – диетични грешки, злоупотреба с алкохол, хранителна непоносимост / алергия
    • Медикаментозна (антибиотици, колхицин, лакасативи и др)
    • Чревна инфекция (вируси, бактерии)
    • Улцерозен колит, болест на Крон
    • Маласимилационен синдром
    • Ентероколит
    • Панкреасна дисфункция
    • Тумори на стомашно-чревния тракт
    • Синдром на раздразненото дебело черво

    Диагностика:

    • Vitalan фецес диагностика
    • Ирисова диагностика
    • ImuPro тест за хранителна алергия и непоносимост

    Терапия

    • Биорезонансна терапия
    • Vitalan автоваксина
    • Колон-хидротерапия съчетана с озон чревна инсуфлация
    • Колон хидротерапия включваща пробиотична терапия
    • Фитотерапия
    • Индивидуален хранителен режим (ImuPro 200 и ImuPro 300 включват
    • Индивидуален план + диетична готварска книга според статуса)
  • Дивертикули
  • Дивертикулите са лигавични хернии на мукозата и субмукозата на дебелото черво. Най-честа е локализацията им в сигмата (85%). Пациентите с дивертикули показват болкова симптоматика като при Синдрома на раздразненото черво (Colon irritabile). Дивертикулите се появяват често след 40-та годишнина от живота и се увеличават с възрастта.

    Причини:

    Дивертикул на сигмата: обикновено се касае за псевдодивертикул с провисване на чревната лигавица през съдово-мускулния процеп. Причините за това са високото налягане в червото при запек и прогресиращата слабост на съединителната тъкан. Често се съчетава с аденоми.
    Дивертикул на цекума: това е рядко срещан, често вроден истински дивертикул с изхлузване на цялата чревна стена.

    Симптоми:

    В 90% от случаите се касае за безсимптомна дивертикулоза.

    Дивертикулит на сигмата: болки в лявата долна част на корема, запек, флатуленция, евентуално палпиране на болезнени валове, евентуално субфебрилна температура, лабораторно (левкоцитоза, увеличено СУЕ)
    Дивертикулит на цекума: болка в дясната средна част на корема, съмнение за апендицит.

    Диагностика:

    • Ирисова диагностика
    • Ендоскопска диагностика (изключване на аденоми, карциноми)
    • Рентгенова диагностика
    • Vitalan фецес диагностика
    • Лабораторна диагностика

    Терапия:

    Терапията е насочена към редуциране на възпалението, регулиране на тракта и предотвратяване на евентуални усложнения.

    • Индивидуален хранителен режим
    • Фитотерапия
    • Колон-хидротерапия (в периода на ремисия за детайлно изчистване)
    • Озон терапия – чревна инсуфлация
  • Езофагит
  • Езофагитът представлява възпаление на лигавицата на хранопровода. Предимно е съпътстващо заболяване или последица на други заболявания, засягащи устната кухина или стомаха. Най-често е срещан рефлукс озофагитът, при който връщането на стомашен сок в хранопровода причинява възпаление на долният сегмент на хранопровода. Причината е инсуфициенция на долния езофагиален сфинктер.

    Симптоми: парене, болки или дискомфорт при гълтане локализирани зад гръдната кост, повишена киселинност, гадене, загуба на тегло поради ограничено приемане на храна.

    Причини: рефлукс езофагит, инфекции на хранопровода, гъбични заболявания на устната кухина, морбили, скарлатина, химично дразнене, дразнене на лигавицата от алкохол или никотин, последица от стеноза (карцином), интубация, рентгеново облъчване.

    Диагноза:

    • Езофагоскопия
    • Биопсия
    • Рентгенология

    Терапия:

    • Индивидуален хранителен режим
    • Фитотерапия
    • Медикаментозна терапия
  • Запек
  • Конвенционалната медицина счита, че запек е налице при по-малко от 3 изхождания на седмица, докато според алтернативната медицина при по-малко от веднъж дневно. Често е свързан с налични затруднения при акта на дефекация (твърди изпражнения, липса на позиви за дефекация).

    Запека преобладава при жените, а процентно нараства с напредване на възрастта. Хабитуалната обстипация и синдромът на дразнимото дебело черво (спастично дебело черво) са честа причина за упорит запек.

    Причини:

    Хроничен хабитуален запек (обичаен) – най-честата форма на запек, дължаща се на бедна на фибри храна

    Запек при синдрома на лесно дразнимо дебело черво

    • Запек при преходни състояния – заболявания протичащи с висока температура, залежаване, промяна на начина на хранене или обстановка при пътуване
    • Медикаментозно индуциран – антиациди, антидепресанти, кодеин, опиати, верапамил, клонидин и др.
    • Електролитни нарушения – хипокалиемия при злоупотреба с очистителни, хиперкалциемия
    • Запек при органични заболявания на червата (аденом, карцином, стенозиращ дивертикулит, херния, чеждо тяло, болест на Крон, анална фисура, болезнени хемороиди и др.
    • Неврогенни причини – диабетна невропатия, болест на Паркинсон, мултиплена склероза, ендокринни причини – хипотиреоидизъм, бременност

    Диагностика:

    • Ирисова диагностика
    • Vitalan фецес диагностика
    • Ендоскопска диагностика
    • Ренгенова диагностика

    Терапия:

    • Фитотерапия
    • Индивидуален хранителен режим
    • Vitalan автоваксини
    • Терапия на основното заболяване
  • Колит
  • Колитът обединява група заболявания протичащи с възпаление на лигавицата на дебелото черво. В тази група се причисляват: колит, улцерозен колит, болест на Крон, спастичен колит и др. Рядко заболяването протича като самостоятелно възпаление на дебелото черво. Обикновено се засяга и лигавицата на тънкото черво (ентероколит) или дори стомашната лигавица (гастро-ентероколит). Общото между всички е възпалението на лигавицата на дебелото черво и свързаните с това симптоми.

    В зависимост от степента на протичане на заболяването се различават: остър и хроничен колит.

    Остър колит: водещи сиптоми са многократните изхождания на кашави, понякога примесени със слуз и кръв изпражнения, присвиващи болки локализирани около и над пъпа, по хода на дебелото черво. Коремът е подут и болезнен, обложен език съчетан с лош дъх от устата, повишена температура, болки в мускулите, загуба на тегло. В болшинството случаи картината е ентероколитна. Причините са от инфекциозно естество (бактериално, вирусно), натравяне или паразити.

    Хроничен колит: касае се за подостри симптоми от хронично рецидивиращ характер (болка, запек или диария, умора, подувания на корема, газове, кашави изпражнения и т.н). Картината е силно променлива, като много често се усложнява от придружаващи заболявания. Строгото диференциране на хроничния колит е трудно, тъй като обикновено е съчетение от симптоми характерни за улцерозния колит, синдром на раздразнено дебело черво, нервен колит и др. Изисква се прецизна диагностика, тъй като причините могат да са разнообразни: дисбактериоза, хранителна непоносимост, паразити и др.

    Диагностика:

    • Vitalan фецес диагностика
    • Ирисова диагностика
    • Биорезонансна диагностика

    Терапия:

    В зависимост от клиничната картина, диагностичната находка и индивидуалното състояние на пациента, терапевтичният подход може да включва някои от посочените терапии или комбинация от тях:

    • Фитотерапия
    • Индивидуален хранителен режим
    • Vitalan – автоваксини
    • Колон-хидротерапия
    • Чревна озон-инсуфлация
    • Биорезонансна терапия
  • Карцином на стомаха
  • Злокачествено заболяване на стомаха. По честота заема трето място след бронхиалният и карцинома на дебелото черво. Рисковата възраст е между 50 и 70 години, като мъжете и родствениците, боледували от стомашен карцином, се засягат по-често.

    Етиология: генетични фактори, фактори на хранене (канцерогенни храни, нитрати в опушените или посолени храни, алкохол), хроничен гастрит, аденоматозни полипи на стомаха, Болест на Менетрие.

    Клиника: краткотрайни оплаквания или липса на такива. Обикновено оплакванията са дискретни и неопределени. Някои пациенти собщават, че до момента са имали “безупречен” стомах. Други симптоми, които могат да се проявят са: загуба на тегло, отвращение към месо, гадене, чувство на тежест в горната част на корема, понижаване на работоспособност, субфебрилна температура.

    Диагноза:

    ендоскопско изследване с вземане на цитологичен материал
    рентгеново изследване

    Терапия:

    Терапевтичния план се изготвя след професионална консултация.

    • Оперативно лечение
    • Биорезонансна терапия (допълваща основната терапия)
    • Озон терапия (допълваща основната терапия)
  • Маласимилационен синдром
  • Маласимилационния синдром представлява нарушение на малдигестията и малабсорбцията. Малдигестия означава непълното и недостатъчно храносмилане (разграждане на въглехидратите, мазнините и протеините), а малабсорбция – нарушение на резорбцията на хранителните съставки. Голям брой заболявания и нарушения на тънките черва могат да протекат с явления, които са свързани с маласимилацията.

    Причини:

    Недостатъчност на панкреасните ензими (недостатъчност на екскреторната панкреасна функция, панкреасни тумори, хиперкиселинност инактивираща панкреасните ензими, пнкреасни кисти)

    Недостатъчност на жлъчни киселини (болест на Крон, резекция на илеума, холестаза, бактериална свръхколонизация на тънкото черво, дивертикули на тънкото черво)

    Заболявания на тънкото черво (спру, паразити – ламблии, аскариди, лимфоми, лъчево увреждане, интестинална лимфангиектазия, туберкулоза, лактозна непоносимост, захарозна непоносимост и др.

    Медикаменти (антибиотично терапия, цитостатици, злоупотреба с лаксативи)

    Симптоми: клиничната картина варира от симптоми като диария и загуба на тегло до нехарактерни сиптоми като желязодефицитна анемия. Основни симптоми вариращи според увреждането са: мазни изпражнения, кашави, воднисти или зловонни изпражнения, загуба на тегло, загуба на мускулна маса, слабост и отоци. Нарушената резрбция на калций и вит.Д се изразяват в костни болки,, фрактури и тетанични пристъпи. Склонност към кръвотечения може да се появат при намалена резорбция на вит.К, ан вит. В12 и фолиева киселина – до анемия.

    Диагноза:

    – Vitalan фецес диагностика: панел възпаления, жлъчни кеселини, панкреасна еластаза, паразити, антитела
    – Vitalan храносмилателен стрес профил
    – Лабораторна диагностика – пълна кръвна картина, калций, фосфор, желязо, общ белтък, вит. В12, фолиев киселина.
    – Биорезонансна диагностика – хранителни непоносимости
    – Ирисова диагностика
    – Ехографска диагностика

    Терапия:

    • Индивидуален хранителен режим
    • Vitalan автоваксини
    • Биорезонансна терапия
    • Фитотерапия
    • Озон терапия
  • Метеоризъм
  • Метеоризмът се определя като образуване на повишено количество газове в червата. Създава необичаен дискомфорт от подуване на корема, а понякога и болки по хода на дебелото черво.

    Газовете се образуват по два основни начина:

    • Екзогенни – погълнат въздух (аерофагия)
    • Ендогенни – образуващи се в стомаха и червата

    Екзогенни причини: На погълнатия въздух (аерофагия) се отдава все по-голяма значение. Поглъщането на въздух се получава в резултат на лоши хранителни навици: бързо хранене, пиене на газирани напитки, пиене със сламка, консумация на напитки по време на хранене, тютюнопушене и др.

    Ендогенни причини: Газовете се образуват в резултат на разграждането на храната или на нейното непълно разграждане.

    Храни образуващи газове: бобови храни, лук, ряпа, репички, зеле, марули, броколи, карфиол, банани, праскови, сливи, овес, пшеница, царевица, мая, целулоза, бира, газирани напитки, вино, млечни продукти (особено при страдащите от лактазна недостатъчност), фруктоза, сорбитол (посладител) и др.

    Заболявания асоцииращи се с повишено отделяне на газове: синдром на лесно дразнимото черво (Colon Irritabile), колит, глутенова ентеропатия, хранителна непоносимост, запек и др.

    Лекарства, които блокират ензимите отговорни за разграждане на въглехидратите и мазнините: някои лаксативи, антибиотици, опиати.

    Диагностика:

    • Vitalan – тест за хранителна непоносимост
    • Vitalan – фецес диагностика
    • Ирисова диагностика
    • Ендоскопска диагностика

    Терапия:

    • Индивидуален хранителен режим
    • Фитотерапия
    • Биорезонансна терапия
    • Колон хидротерапия
    • Чревно озониране
  • Синдром на лесно дразнимото черво
  • Синдрома на лесно дразнимото черво е тежка болестна картина без доказана органопептична находка, която протича с много болезнени, спастични болки в колона и се придружава от редуващи се обстипация и/или диария или от болезнени нервно обусловени диарии. Като начална възраст се отчита преди 40-та година от живота, след което трябва да се мисли за злокачествен процес. Жените са по-често засегнати от мъжете.

    Симптоми: На преден план стоят нередовни дефекации и болезнени коремни оплаквания с променяща се локализация. Основни оплаквания са коликообразните пробождащи болки в дясната горна и лявата долна част на корема с ирадиация към гърба, спастична обстипация (тип овчи изпражнения) или диария, метеоризъм, чувство на пълнота, хранителна непоносимост, безсъние, главоболие, сърдечни бодежи. Болковата симптоматика е много драстична при пациенти, за които болката има особено болестно значение. Анамнестично често се откриват жлъчно-каменни страдания, хемороиди и предшестващи операции (напр. на жлъчката, апендикса).

    Причини: конституционални и психосоматични.

    Диагностика:

    • Vitalan фецес диагностика
    • Ирисова диагностика
    • Биорезонансна диагностика

    Терапия:

    • Фитотерапия
    • Индивидуален хранителен режим
    • Биорезонансна терапия
    • Колон хидротерапия
    • Озон терапия – чревна инсуфлация
  • Остър корем
  • Сборно понятие за заболявания, които се развиват остро и протичат със силни болки (коликообразни или постоянни). Водещи сиптоми са острите коремни болки, дефанс (мускулна защита), промяна в перисталтиката. Чести съпътстващи симптоми са: повръщане, метеоризъм и симптоми на шок. Острият корем е често интердисциплинарен проблем (вътрешно-хирургично-гинекологичен), при който преходите могат да бъдат преливащи се. Всяко подозрение за остър корем трябва да е основание за основно клинично изследване, при което трябва да бъдат координирани диагностичните и терапевтичните мерки.

    Диагностика:

    • Спешна медицинска помощ
    • Рентгенова диагностика
    • Ендоскопска диагностика
    • ЕКГ диагностика
  • Полипи на дебелото черво
  • Полипите са топчести издувания на лигавицата, които могат да бъдат на краче или на широка основа. Появяват се единично или множествено в ректума и в левия колон с променяща се големина. Различават се хиперплазмогенни полипи, неопластични епителиални тумори (аденоми) и полипозни карциноми. Счита се, че 10% от всички лица над 40 години са носители на дебелочревни полипи.

    За полипоза се говори, когато са налице повече от 100 полипа (често фамилна обремененост). Полипите трябва да бъдат отделени ендоскопски и хистологично изследвани. При макроскопски назабележимите полипи, особено при тези с диаметър по -голям от 1 см е възможно малигнено израждане.

    Симптоми: Обикновено протичането е безсимптомно, а откриването им е случайно по време на дебелочревно изследване. Единствен явен симптом е чревно кървене.

    Диагностика:

    • Ендоскопска диагностика
    • Ирисова диагностика
    • Vitalan фецес диагностика (М2 РК туморен маркер)

    Терапия:

    • Ендоскопско премахване на полипа
    • Колон хидротерапия с последващо чревно озониране
    • Индивидуален хранителен режим (превенция)
    • Фитотерапия (превенция)
  • Стомашни киселини
  • Стомашните киселини може да са спорадично оплакване или симптом на редица стомашни заболявания. Опредеделят се като чувство на парене по хода на хранопровода, зад гръдната кост или високо в епигастриума. Киселините могат да предизвикат гадене или спазъм настомашната мускулатура до непоносима болка. Могат да се появяват спорадично, да се свързват с типа храна или да нямат хранителна зависимост. При голям брой пациенти се свързват със стрес или психосоматични причини.

    Причини:

    • Гастрит, рефлукс езофагит, язвена болест, рефлукс на жлъчка
    • Бактериално възпаление – Helicobacter pilory
    • Дразнещи храни и напитки – пикантни и пържени храни, газирани напитки, захарни изделия, алкохол, кафе, чесън
    • Стрес или психосоматични причини

    Диагностика:

    • Ирисова диагностика
    • Диагностика за Helicobacter pilory – Vitalan фецес диагностика
    • Ендоскопска диагностика
    • Рентгенова диагностика

    Терапия:

    • Биорезонансна терапия
    • Фитотерапия
    • Индивидуален хранителен режим
    • Медикаментозна терапия – антиацидни средства
  • Улцерозен колит
  • Улцерозният (язвен) колит е тласъчно протичащо възпалително заболяване засягащо лигавицата на дебелото черво. Лигавицата е разъзвена, кърви точковидно и плосткостно и в напреднал стадий показва фибринозни некрози, които водят до чревна перфорация. Болестта по правило започва първично в ректума, разпространява се след това проксимално върху колона и остава ограничена върху лигавицата на дебелото черво. Честотния пик на заболяването е между 25 – 50 година от живота. Заболяването има изразен хронично-рецидивиращ ход с известна сезонност (пролет/есен). Улцерозният колит е истинска преканцероза, при който след 20-годишно протичане трябва да се има пред вид рискън от малигнено израждане.

    Причини: неясна етиология. Генетичната диспозиция се приема с облагоприятстване. психичните нарушения са често съпътстващи заболяването и често са свързани с първата проява или с рецидив. Хранителна непоносимост и грешка в храненето са открити при ограничен контингент.

    Симптоми: Водещи сиптоми са кръвенисто-слузни диарични изхождания, коремни болки отчасти със спастичен характер. Рядко има субфебрилитет и намаление на теглото.

    Диагностика:

    • Vitalan фецес диагностика
    • Ендоскопска диагностика на дебело черво
    • Рентгенова диагностика
    • Ирисова диагностика
    • Vitalan фецес диагностика

    Терапия:

    • Биорезонансна терапия
    • Колон-хидротерапия (в стадий на ремисия)
    • Озон чревна инсуфлация
    • Индивидуален хранителен режим
    • Фитотерапия
  • Хемороиди
  • Хемороидите представляват разширени кръвоносни съдове, които нормално са разположени отвътре и отвън на ануса. Основно хемороидите се делят на вътрешни и външни.

    Външните хемороиди се образуват по външната страна на аналното отвърствие, като обикновено се усещат като подуване, дразнене и сърбеж (по-рядко).
    Вътрешните хемороиди се образуват в дълбочина на ануса, не се напипват при ежедневно саниране, обикновено не болят, кървят при разкъсване. Като усложнение може да се очаква пролабиране извън аналната област.

    Причини: запек, хронична диария, генетично предразположение (по-слаби стени на ректума), напъни за дефекация, професионално натоварване (професии свързани със застояване) и намалена физическа активност, бременност, лоши хранителни навици (бедна на фибри храна, прием на диуретични напитки и др.), наднормено тегло, тежкоатлети и др.

    Профилактика:

    • Правилни тоалетни навици – саниране след дефекация, използване на хладка вода, да се избягва тоалетна хартия, да не се застоява в тоалетната.
    • Регулиране на храната – редовно хранене, включване на достатъчно фибри в храната, прием на течности, избягване на алкохол, кафе, газирани напитки, избягване на люта и солена храна.
    • Контрол върху наднорменото тегло
    • Контрол върху физическата активност

    Диагностика:

    • Ирисова диагностика
    • Ендоскопска диагностика
    • Хирург

    Терапия:

    • Neo Control – неинвазивна терапия посредством силно фокусирано пулсиращо магнитно поле;
    • Фитотерапия;
    • Индивидуален хранителен режим;
    • Озон терапия – чревно озониране;
    • Озониран зехтин;
    • Биорезонансна терапия (допълваща терапия);
  • Язвена болест на стомаха и дуоденума
  • Язвената болест на стомаха и дуоденума (дванадесетопръстника) представлява локализиран дефект на лигавицата, който преминава мускулния слой (muscularis mucosae) и често засяга дълбоко разположените слоеве. При възникване на язва е налице общо нарушение на равновесието между агресивните фактори (стомашна киселина и песин) и протективните фактори. По-често са засегнати мъжете като съотношението възлиза на 3:1.

    Симптоми: Отличителен белег е болката, която при язва на стомаха е локализирана по медиалната линия в епигастриума и е свързана с приема на храна или независими от храненето болки. При дуоденалната язва болката е локализирана в горната дясна част на корема, появяваща се на гладно, късно след хранне или нощно време. Състоянието се подобрява след нахранване. Непрекъсната болка е белег за усложнение с възможност за перфорация.

    Причини: злоупотреба с алкохол, никотин, стрес (язвената болест на дуоденума е подчертано психосоматична), Helicobacter pilory, медикаментозни (лечение с противовъзпалителни, стероиди, салицилати), синдром на Zollingen-Ellison.

    Диагностика:

    • Ендоскопска диагностика
    • Рентгенова диагностика
    • Ирисова диагностика
    • Vitalan фецес диагностика

    Терапия:

    • Фитотерапия
    • Индивидуален хранителен режим
      биорезонансна терапия
    • Озониран зехтин
    • Mедикаментозна терапия