02 953 13 87, 02 952 20 74
гр. София, кв. Павлово, ул. Купените №10 | гр. Бургас, ул. Любен Каравелов №61

Опорно-двигателни заболявания

Артрозата е дегенеративно заболяване на ставния хрущял, водещо до неговото разрушение.

Артрозата може да протича едновременно в няколко стави, но обикновено първите симптоми са отчетливи в най-натоварената става.

Най-често се засягат тазобедрените (коксартроза) и коленни стави (гонартроза).

По правило най-засегнати са възрастните хора.

Причини:

  • наднормено тегло;
  • повишено механично натоварване (професионални спортисти, тежка физическа работа);
  • травми (счупвания, разкъсване на мускулни и лигаментни влакна);
    направилна стойка, изкривени стави;
  • обменни заболявания;
  • инфекциозни заболявания (борелиоза, хламидиаза,
    прекарани възпалетелни заболявания на ставите (остеоартрит

От алтернативна гледна точка болшинството от артрозните заболявания са в резултат на натрупана токсичност в ставата в резултат на нарушен метаболизъм (наднормено тегло, възрастови изменения, обменни заболявания), прекаран специфичен възпалителен процес (борелия и др.) или алергии (напр. лактозна непоносимост).

По-малък е броят на артрозните изменения в резултат на механична травма или спортно претоварване.

Ставите се характеризират със специфична структура и кръвообръщение.

Поради тези особености те са удобно място за натрупване на киселинни остатъци резултат от повишена органна токсичност и латентни бактериални инфекции, вследствие на което се ускорява ставната деструкция или се поддържа хронично възпаление.

Ако организма функционира нормално и неговите детоксикационни системи изчистват киселинните остатъци по нормалните канали, ставите биха били значително съхранени от деструктивни процеси като атрит и артроза.

Клиника:

Първоначално оплакване е скованост и лека болка при натоварване или промяна на времето.

Впоследствие болката става все по-силна, което води до активно щадене на ставата.

При диагностика в този момент обиновено се откриват хрущялните деструкции и намалената синовиална течност.

В старанието си да съхрани ставата болният натоварва здравият крак, което резултира бързо до вторична артроза на натоварения крайник.

Прогноза:

При навременно взети мерки ставите се възстановяват или поддържат без прогресиране на заболяването. Артроза в крайна фаза води до инвалидизиране на пациента, изход на което е евентуално ставно протезиране.

Диагностика:

  • Ирисова диагностика
  • Рентгенографска диагностика
  • Биорезонансна диагностика за определяне на алергична нокса, тежки метали или бактериални токсини
  • Лабораторна диагностика

Алтернативна терапия:

В DeTox Center се прави комплексна терапия с оглед детоксикация на ставите, регулиране на алкално-киселинния баланс, подобряване на ставната трофика и възстановяване на синовиалната течност, намаляване на локалното възпаление, премахване на болката и възстановяване на нормалната динамика на ставите. Индивидуален избор от терапевтични методики се прави измежду:

Биорезонансна терапия: детоксикация от тежки метали, киселини, бактериални причинители; противовъзпалителен ефект; подобряване на трофиката;

Вътреставна озонова терапия: премахване на възпалението и повишаване на трофиката, възстановяване на ставния хрущял;

Фитотерапия: намаляване на възпалението, подобряване на трофиката и синовиалната течност;

Олиго и литотерапия;

Индивидуален хранителен режим;

Ревматоидният артрит (хроничен полиартрит ) е най-честото възпалително системно заболяване на съединителнат тъкан с въвличане на имунната система и с множество имунологични отклонения. Етиологоията е неизяснена, патогенетично може би се касае за генетично обусловена Т клетъчно опосредствена имунна реакиця в ставите. Протичането е хронично пристъпно. Клиничната изява на ревматоидния артрит е острият, предимно билатералносиметричен полиартрит, като най-често е налице засягането на множество малки стави (често са въвлечени ставите на пръстите с изключение на крайните стави на пръстите) с болезнена функционална ограниченост и оток. Понякога ставните оплаквания настъпват прокрадващо се без различим дневен ритъм. В по-късните стадии се стига до екстраартикуларни ревматични изменения като ревматични възелчета и засягане на вътрешните органи. Честотният връх е около 40-ата година от живота. Предимно засегнати са жените (почти 3:1), но може да се появи във всяка възраст.

Ставното засягане може да бъде моно- или полиартикуларно, симетрично и асиметрично. Различават се серонегативни форми (ювенилен хроничен полиартрит, 20 % от възрастните – хроничен полиартрит) и серопозитивни форми с доказване на ревматичен фактор и понякога на антинуклеарни антитела. Протичането може да бъде акутно, субакутно или хронично – проградиентно. Продължителните ремисии са редки, най-често пациентите се оплакват цял живот от болки.

Клиника

Ревматоидният артрит се характеризира с хронично –проградиентно възпаление, което се развива в ставата върху синовиалната лигавица, проявява се болезнен ставен оток и се съпровожда от повишено СУЕ. Понякога може да се стигне до високи температури. Касае се за едно предимно билатерално-симетрично засягане на малките стави (основата на пръстите и средните стави). Заболяването напредва като бавно проградиентен, деструктивен полиартрит и се разпростира в късния стадий върху големите стави (напр. колянна става). Ранни симптоми са общо болестно чувство, сутрешна скованост на ставите и болки, парестезии, болки при движение с оток на ставите, зачервяване, затопляне, чувство на напрежение. В по-нататъшното протичане се появяват близки до ставата мускулни атрофии, ставни изливи, задебеляване на ставната капсула до хрущялна и костна деструкция и засягане на големите стави. В 10 % от случаите пациентите са толкова възпрепятствани от улнарната девиация, флексорните контрактури и анкилози, че разчитат на чужда помощ.

Екстраатикуларните въвличания са субакутните ревматични възли (предпочитание към екстензорната страна на подлакътницата), тендосиновиит, карпално-тунелен синдром, бурсит. Органно въвличане, системно въвличане, ендомиоперикардит, белодробно въвличане, dacryo-sialo adenitis sicca = Sjoegren синдром, еписклерит, анемия, обща остеопороза, артериит. Към усложненията на ревматоидния артрит на преден план стои амилоидозата.

Особени форми

Атипичен полиартрит: остро начало, моноартикуларно засягане.

Малигнен полиартрит (липоиден хроничен полиартрит): бързо проградиентен и терапевтично резистентен. Доказването на ревматичния фактор и на антинуклеарните антитела е силно положително.

Ювенилен хроничен полиартрит (Still синдром): рядък, но много тежък полиартрит в млада възраст предимно с висцерална манифестация (температура, хепатоспленомегалия, генерализирано увеличаване на лимфните възли, перикардит, иридоциклит). Ревматичният фактор е негативен.

Felty синдром: тежка форма на хроничен полиартрит в зряла възраст с хепатоспленомегалия, увеличаване на лимфните възли, васкулит, Sjoegren синдром, язви по краката, левкопения, еозинофилия. Ревматичният фактор е винаги положителен.

Caplan синдром: хроничен полиартрит със силикоза, Sjoegren синдром.

Клиника

СУЕ ускорено, анемия, серумно желязо намалено, увеличаване на имуноглобулина, в 60-90% доказване на ревматичен фактор и на колагенни антитела. Положителният титър на ревматичния фактор не изключва ревматоидния артрит преди всичко в ранния стадий. Типични радиологични изменения са узури, стесняване на ставната цепка, остеопороза, анкилози и луксации.

Диагностика

  • Анамнестично: сутрешна скованост в ставите на пръстите; симетричен оток; субкутанни ревматични възли (фибробласти/епителоидни клетки);
  • Ирисова диагностика
  • Биорезонансна диагностика: бактериален фактор, алергия, тежки метали
  • Рентгенова диагностика
  • Лабораторна диагностика: ПКК, СУЕ, положителен ревматичен фактор (IgM– антитела срещу имуноглобулин IgG); типични синовиални изменения (лимфоцити, аплазматични клетки)

Алтернативна терапия

Биорезонансна терапия: на база предварителна диагностика индивидуален план за детоксикация, антибактириално или противоалергично лечение, противовъзпалителна терапия.

Фитотерапия

  • Голяма автохемотерапия, вътреставно или околоставно озониране
  • Индивидуален хранителен режим

Псориатричният артрит е усложнение от системно проявен псориазис, но той може да липсва като кожна форма или да се появи допълнително. Той се локализира основно по ставите на пръстите на ръцете и краката. Типични са измененията по ноктите и „лъчистото” засягане, при което основната, средната и крайната фаланга заболяват едновременно, доминира полиартикуларното засягане.

Локализацията е често асиметрична в противоположност на ревматоидния артрит.

Ставните отоци са по-груби, отколкото тези при ревматоидния артрит и преминават често извън ставите.

Началото е често остро, протичането хронично, пристъпно (при малка проградиентност и дълги ремисии като при ревматоидния артрит с болезнено функционално ограничаване и оток на малките стави (предимно ставите на пръстите), но също така и на големи стави (колянна става, глезенна става).

Често са налице постоянни болки, в противоположност на ревматоидния артрит сутрешната скованост не е типична, мутилационната тенденция е по-ясно изразена, отколкото при ревматоидния артрит.

Заболяването може да въвлече гръбначния стълб и да предизвика сакроилеит. Пикът на заболяването е между 20-ата и 40-ата година от живота. Ревматичният фактор не се доказва.

Генетичните фактори може би играят някаква роля, тъй като болестта често е свързана с HLA-B27 при скелетно заболяване.

Алтернативна терапия:

След проведена Биорезонансна диагностика се изготвя индивидуален терапевтичен план базиран на вероятната диагностичната находка: тежки метали, алергии, чернодробна токсичност и т.н.

  • Биорезонансна терапия
  • Фитотерапия
  • Голяма автохемотерапия
  • Колон – хидротерапия (в случай на повишена чревна токсичност)
  • Индивидуален хранителен режим

При болестта на Бехтерев се касае за възпалителен съединителнотъканен процес с хронично протичане преди всичко на гръбначния стълб. Типично е възпалителното му засягане с абнормна тенденция към вкостяване – „бамбукова пръчка”.

Диагностично значими симптоми са дълбокостоящите, често нощни , ишиасоподобни болки в кръста с ранна сутрешна болка при покой, седалищни болки с ирадиация към слабинната – горнобедрена област, периферен артрит (колянна, глезенна става), торакални болки, седалищни болки, болки в петите, илеосакрална болка при почукване поради винаги наличното въвличане на илеосакралните стави.

В по-късния стадии могат да се появят тежки осакътявания с анкилози на целия гръбначен стълб, чести са също и екстраартикуларната поява от време на време на повишаващи се дихателни и сърдечни оплаквания (напр. атипична angina pectoris ). Рентгенологично е типичен един двустранен сакроилеит.

Положителен менелов белег (сакроилеит) и положителен шоберов белег (ограничена подвижност в поясния отдел на гръбначния стълб). Серологията (ревматичният фактор, антинуклеарни антитела) е негативна, доказването на HLA – B 27 в 95 % от случаите е положително (поради генетична диспозиция трябва потомците също да бъдат изследвани).

Алтернативна терапия

Въз основа на Биорезонансна диагностика, определяне на индивидуален терапевтичен план включващ:

  • Биорезонансна терапия: детоксикация, противовъзпалителна терапия, премахвана на блокажи и т.н.
  • Фитотерапия
  • Голяма автохемотерапия
  • Олиго и литотерапия

Под остеопороза се разбира протрахирано костно разграждане над степента за възрастово обусловената норма при нормална структура и състав на костните тъкани. Касае се за продължително заболяване, което се предизвиква от недостиг на движение и еднообразна храна, като засяга предимно възрастни жени. То е най-често скелетно заболяване (около 10 % от населението). Различават се генерализирани и локализирани остеопорози.

Форми

Старческа остеопороза, пресенилна постменопаузна остеопороза; идиопатична, младежка остеопороза; инактивитетна остеопороза; възпалителна остеопороза; остеопороза като последица от малабсорбция; малнутриция, хипертиреоза, бъбречна недостатъчност, захарен диабет, акромегалия, остеокластични метастази, плазмоцитом.

Клиника

Анамнестично пациентите имат дълго време нехарактерно локализирани или неопределени силни болки в гърба с мускулни разтягания. Хроничните болки са последица от статично неправилно натоварване и на мускулна миогелоза, острите болки са последица от фрактури (предпочитания към шийката на фемура, дисталната част на радиуса, улната, каудалната част на гръбначния стълб). С нарастващата костна рарефикация и поради това критичното намаляване на механичната издръжливост на натоварване се появяват напуквания и фрактури с костни деформации. Поразително е наличното почти винаги намаляване на ръста при ясно изразена остеопороза (непропорционален хабитус с къс труп) и образуване на гърбица.

Диагностика

– Рентгенова диагностика: показва рарефициране на трабекуларната система. Радиологично може да бъде установено най-рано при 30-процентното намаление на костната дебелина. В напредналите стадии риби прешлени, шморлови възли, клиновидна деформация на гръбначния стълб често на Th12 L1. Диагнозата не може да бъде потвърдена само радиологично, тъй като зад радиологично констатираното намаляване на минералните соли могат да се крият редица други скелетни изменения.

– Лабораторна диагностика: калций, фосфат, СУЕ, кръвна картина, алкална фосфатаза (понякога се наблюдават хиперкалциемии (напр. при метастази, хиперпаратиреоидизъм, имобилизация). Алкалната фосфатаза след фрактури може да бъде повишена. За изключване на други заболявания се препоръчва определяне на Т4,ТSH, кръвна захар, креатинин, кортизол, чернодробни ензими, феритин, изследване за парапротеини).

– Ирисова диагностика
– Биорезонансна диагностака
– Алтернативна терапия

– Индивидуален хранителен режим: балансирана диета с елиминиране на мляко и млечни храни, балансиране на алкално-киселинното равновесие.

– Фитотерапия: балансиране калциевият и вит. Д прием за предпочитане от естествени източници за сметка на този от млечни произведения.
Биорезонансна терапия: индивидуален подход въз основа на предварително проведена Биорезонансна диагностика

Представлява възпалително заболяване на периферните нервните сплитове (плексус). Най-често се засягат шийният и лумбален отдел. Заболяването може да протича остро или хронично.

Заболяването е изключително често, като мъжката част е засегната преоритетно (физическа натовареност, изпотяване).

Причини: Обикновено се касае за токсично възпаление вследствие протичащ или минал вирусен възпалителен процес. Простудата или охлаждането на тялото в споменатите области играят отключващо действие.

Клиника:

Остър плексит: заболяването се характеризира със сковаваща областа болка с ирадиация по хода на нерва. Отключва се след простуда, охлаждане или по време на грип и друго вирусно заболяване. Обикновено заболяването отшумява след домашно лечение в рамките на седмица до десет дни. Неправилно лечение често води до хронифициране на заболяването.

Хроничен плексит: картината на хроничния процес е характерна при често повтарящо се възпаление, като след острата фаза остава подостър възпалителен процес със активно засягане на периферните нерви извън плексуса с комбиниране на симптоми на радикулит (възпаление на коренчето на нерва). Заболяването може да протиче с месеци и да се отключва при всяка настинка или охлаждане. Болните съобщават за перманентна скованост, подостра болка или засягане на нерва в неговата дистална част. Заболяването изискв търпеливо лечение.

Диагностика:

  • Анамнеза и Физикален преглед
  • Ирисова диагностика
  • Неврологичен преглед

Алтернативна терапия:

  • Биорезонансна терапия
  • Озонова терапия: локално озониране – паравертебрално и по хода на нерва
  • Лечебни масажи
  • Озон сауна
  • Фитотерапия

В последните години дископатията и дисковата херния са най-масовите заболявания на опорно-двигателния апарат. Обикновено заболяванията са свързани и затова се разглеждат като обща патология.

Дископатията е заболяване на междупрешленните дискове (дискова болест). Преоритетни места са шийните и поясните прешлени, които физиологично поемат най-голяма тежест от двигателния процес. Честотата на заболяването е много голяма, като еднакво са засегнати всички в трудоспособна възраст. По-често заболяването се проявява при хора с наднормено тегло, спортисти, хора извършващи тежък физически труд, бременност (поради физиологична промяна на телесната позиция), възрастни и др.

Клиника:

Първоначално болните съобщават за сутрешна скованост или лека болка, скованост след настинка или схващане вследствие вдигане на тежест, спорт и т.нат. Болката е водеща при рязко схващане и води да преходна нетрудоспособност. Хроничното боледуване теоретично води до образуване на дискова херния.

Дисковата херния се характеризира с разкъсване на фиброзният междупрешленен пръстен и излизане на част от пулпозното ядро намиращо се в неговата сърцевина. Пролабиралият участък създава компресия на нервното окончание или дори на гръбначният мозък в степен зависима от място и степен на травмата. В подострият или безсимптомен стадий междупрешленният диск е подложен множество механични трвми предизвикващи микроразкъсвния, бомбиране на диска и начални симптоми.

Клиника:

Водещ симптом е силната болка, локализирана в засегнатата област, както и ирадииране по хода нерва. По-късно са характерни отпадни функции в зависимост от степента на хернията: ирадииране на болката дистално от травмата, нарушена сетивност, мускулна слабост до атрофия, нарушена мобилност, активно щадене на засегнатия крайник.

Диагностика на дископатия и дискова херния:

– Анамнеза и физикален преглед: Тежката клинична картина винаги трябва да навежда за вероятност от дискова херния, а при възрастни хора фрактура на прешлените. Ирадиацията на болката е в 90% сигурен белег за дискава херния.

– Ирисова диагностика

– Рентгенографска диагностика

– Ядрено-магнитен резонанс – с най-висока диагностична степен, както при първоначална диагностика, така и за контрол на терапията.

Алтернативна терапия:

Дископатията и дисковата херния в DeTox Center се лекуват с висока успеваемост.

В зависимост от стадия на заболяването се планира идвидуален терапевтичен подход:

– Биорезонансна терапия: максимално ефективен, неинвазивен, неболезнен и без никакъв риск за пациента метод. Обикновено болковата симптоматика и блокажът се редуцират в рамките на часове, а за възстановяването на нерва и междупрешленният диск са необходими между 4 и 6 процедури. Биорезонансната терапия е силно ефективна и за възстановяване на пациенти в следоперативен период, както и при такива с рецидив на операбилна херния.

– Озонова терапия: паравертебрално озониране

– Лечебен масаж: (не се прилага в острият стадий на заболяването)

– Фитотерапия

– Консервативна терапия за контрол на теглото, укрепване на паравертебралната мускулатура и съединително-тъканните връзки.

Уважаеми клиенти, DeTox Center в София няма да работи на 26.08.2017г. Извиняваме се за причиненото неудобство.