02 953 13 87, 02 952 20 74
гр. София, кв. Павлово, ул. Купените №10 | гр. Бургас, ул. Любен Каравелов №61

Обменни заболявания

  • Подагра
  • При подаграта се касае за хронична пуриновообменна болест, която води до хиперурикемия и уратни отлагания в ставите, а също и в екстраартикуларните области. 2-3 % от населението, най-вече мъжете на средна възраст, са засегнати от това заболяване. Честа фамилна анамнеза. За проявата преди всичко допринасят наднорменото тегло (при 70 % доказано), богатата на пурини храна и злоупотребата с алкохол.

    Нормални стойности на пикочната киселина

    Мъже: 3,4-7,0 mg/dl (202-416 μmol/l)

    Жени: 2,4-5,7 mg/dl (142-339 μmol/l)

    Горната гранична стойност за пикочната киселина в кръвта при мъжете е 7,0 mg/dl (416 μmol/l). При серумни стойности над тези се покачва риска за заболяване от подагра. При стойности на пикочната киселина до 8,0 mg/dl(476 μmol/l) около 20% получават подагрозен пристъп, при стойности над 9 mg/dl (535μmol/l) практически всеки заболял получава подагрозен пристъп и всеки втори има уратни камъни в бъбреците.

    Първична подагра

    Вродена обменна болест с повишаване на пикочната киселина, която в по-голяма част от случаите е обусловена от намалено отделяне на пикочната киселина и в около 10% от случаите от повишено образуване на пикочна киселина. По правило молекулярният дефект е непознат. Х-хромозомно обусловени ензимни дефекти, които протичат с пикочокиселинна хиперпродукция са рядкост. При всеки пациент с наднормено тегло трябва да бъдат изследвани нивата на пикочната киселина.

    Вторична хиперурикемия

    Повишено образуване на пикочна киселина при левкемии, полицитемия, цитостатична и рентгенова терапия, продължителен псориазис и при хемолитични анемии (например оловна интоксикация).

    Нарушение в отделянето на пикочна киселина при салуретична и салицилатна терапия, при лактацидоза и злоупотреба с алкохол.

    Намалено отделяне на пикочна киселина при бъбречна недостатъчност.
    Зачестена поява при затлъстяване, захарен диабет, хипертония, хиперлипопротеинемия от ІІ / ІV тип, атеросклероза.

    Кетози при богата на мазнини храна, захарен диабет, нулева диета.

    Клиника

    Асимптомна подагра (І стадий)

    Дългогодишна безсимптомност при повишени стойности на пикочната киселина до поява на първите подагрозни пристъпи. Докато при мъжете този стадий най-често започва след пубертета, при жените най-често след менопаузата.

    Остър подагрозен пристъп (ІІ стадий)

    Той започва (най-често нощем) много остро от пълно здраве до непоносими болки предимно на една от ставите на долните крайници, която е подута, чувствителна при натиск и синьо-червено оцветена. В най-честите случаи е засегната само една става; типична локализация в 80 % е основната става на големия пръст накрака, по-рядко са подагрозните пристъпи от глезенната став, метатарзалните стави, колянната става, ставите на ръцете или лакътната става.

    Засягането на ставите на горната половина на тялото е също така рядко, както и засягането на повече стави и е израз на тежко протичане. В пристъп стойностите на пикочна киселина са най-често силно увеличени до 10 mg/dl (595μmol/l), от време на време има и нормални стойности. В продължение на 1-10 дни (понякога и седмици) всички явления отзвучават спонтанно.

    Междупристъпен период (ІІІ стадий)

    След отзвучаване на острия подагрозен пристъп следва период на пълна безсимптомност, който при нелекувани до поява на следващия подагрозен пристъп най-често продължава една година. Много дългите периоди са необичайни и в по-малко от 10 % от случаите могат да липсват напълно по-нататъшни подагрени пристъпи.

    Хронична подагра (ІV стадий)

    При протичането с години на нелекуваната подагра се стига до типични локални уратни отлагания (тофи) по ушната мида, ставната капсула, лигавичната торбичка и сухожилните влагалища с необратими ставни деформации и деструкции. Типичната рентгенова снимка показва щанцовани близкоставни узури. Уратните отлагания в бъбречната сърцевина водят до образуване на уратни камъни (на рентгеновата снимка лъчепропускливи). Последици са бъбречни колики, пиелонефрит и накрая бъбречна недостатъчност. В този стадий няма безболезненост и полиартикуларното засягане е типично.

    Подагрозният бъбрек е най-важното усложнение. В половината от случаите е налице бъбречно въвличане. Клиничната картина е комбинация от пиелонефрит като последица на уратна нефролитиаза и съдови изменения с картината на нефросклероза. Протичането е проградиентно до бъбречна недостатъчност. Съпътстващи и последващи заболявания на подаграта са пиелонефрит, уратни камъни, бъбречна недостатъчност, хипертония, коронарна и церебрална склероза.

    Диагностика:

    Анамнеза: профилактично изследване при всички пациенти с наднормено тегло, диабет, метаболитен синдром; спазми на подбедриците по време на сън, скованост и тежест на краката; първият подагрен пристъп е сигурен белег.

    Лабораторна диагностика: ПКК, СУЕ, Пикочна киселина

    Ирисова диагностика

    Ехографска диагностика на бъбреци и пикочен мехур

    Диференциална диагноза на острия подагрозен пристъп: Остър пристъп на хроничен полиартрит, инфекциозни артрити (например гонорея, постоперативно, травматично), артрит при псориазис, при болест на Reiter и при хроничен полиартрит, артрит при остра ревматична температура, алергично обусловен артрит (хепатит, малигноми, болест на Крон), тендовагинит, тендосиновит, еризипел, активна артроза, обменни заболявания с подагрозно подобна симптоматика при хиперпаратиреоидизъм, хемохроматоза, захарен диабет.

    Алтернативна терапия:

    – Биорезонансна терапия: регулиране на обмяната, детоксикация;
    – Озонова терапия: голяма автохемотерапия;
    – Фитотерапия;
    – Индивидуален хранителен режим.

  • Хиперлипопротеинемии
  • Касае се за обменно заболяване с различна етиология, при което има повишение на нивото на плазмените липопротеини (триглицериди, холестерол, фосфолипиди и апопротеини) в кръвта.

    Често липопротеинемиите се съчетават с други заболявания от т.нар. метаболитен синдром: затлъстяване от централен тип, патологичен глюкозен толеранс (съотвeтно диабет тип II), есенциална хипертония.

    Общ признак, характерен за този синдром, е наличието на инсулинова резистентност от страна на скелетната мускулатура с постоянна хиперинсулинемия и склонност към развитие на ранна атеросклероза.

    Причини:

    I. Реактивни физиологични форми:

    Леко, индуцирано от начина на хранене, увеличаване на триглицеридите и/или на холестерола:

    Хипертриглицеридемия: например, след консумация на алкохол и след обилен прием на храна.
    Хиперхолестеролемия: при богата на мазнини храна (животински мазнини, яйца и други)

    II. Вторични форми:

    Причини на хипертриглицеридемия: 3 са главните причини – затлъстяване, употреба на алкохол, лошо коригиран диабет.

    Причини за хиперхолестеролемия: погрешно хранене, нефрозен синдром, понижена функция на щитовидна жлеза, медикаменти (тиазиди, бета блокери)

    III. Първични (фамилни) нарушения на мастната обмяна:

    1. Фамилна хиперхолестеролемия: Полигенна хиперхолестеролемия: развива се вследствие взаимодействието между ендогенните (наследствена предразположеност) и екзогенните фактори (хранене, алкохол, наднормено тегло) и е най-честата форма на хиперхостеролемия.
    Моногенна хиперхолестеролемия: автозомно-доминантно унаследяване.
    2. Фамилна хипертриглицеридемия: Честотата възлиза на 1:500, често тя се развива в рамките на метаболитния синдром, унаследява се автозомно-доминантно, увеличават се VLDL, триглицеридите, намалява HDL холестеролът.
    3. Фамилна комбинирана хиперлипидемия: автозомно-доминантно. унаследявано заболяване със свръхпродукция на аполипопротеин В 100.
    4. Фамилна дислипопротеинемия.
    5. Хиломикронемия.
    6. Липопротеин хиперлипопротеинемия.
    7. Фамилна хипоалфалипопротеинемия.

    Клиника:

    Атеросклероза със съответни последици при хиперхолестеролемия: Коронарна болест (ИБС) и миокарден инфаркт; периферно запушване (тромбоза) на артериалните съдове; инсулт.

    Панкреатит

    Ксантоми: сухожилни ксантоми (на ахилесовите сухожилия и екстензорните сухожилия на пръстите на ръката); плантарни ксантоми (между пръстите на ръцете), ксантелазми (по клепачите на очите); еруптивни ксантоми (на седалището, екстензорната повърхност на предмишницата); екзантеми на линиите на ръцете.

    Стеатоза

    Диагностика:

    – Лабораторна диагностика
    – Биорезонансна диагностика
    – Ирисова диагностика

    Алтернативна терапия:

    – Цел на лечението е нормализиране на нивата на:

    • триглидериди < 2,28 mmol/l
    • общ холестерол < 5,18 mmol/l
    • HDL холестерол > 1.04 mmol/l
    • понижаване на LDL холестерола в зависимост от опасността от ИБС: леко
    • повишен риск <4,01 mmol/l, много голям риск <3,50mmol/l, пациенти с ИБС <2,98 mmol/l.

    – Отстраняване на провокиращите фактори при вторични форми: коригиране на захарния диабет, лечение на хипотиреоидизма, намаляване на телесна маса, спиране консумацията на алкохол;

    – Отстраняване на допълнителните рискови фактори (хипертония, тютюнопушене);

    – Индивидуален хранителен режим;

    – Биорезонансна терапия: коригиране на теглото, детоксикация, метаболитна терапия;

    – Озонова терапия: голяма автохемотерапия;

    – Колон-хидротерапия: детайлна детоксикация на дебелото черво;

    – Фитотерапия.

    Уважаеми клиенти, DeTox Center в София няма да работи на 26.08.2017г. Извиняваме се за причиненото неудобство.