02 953 13 87, 02 952 20 74
гр. София, кв. Павлово, ул. Купените №10 | гр. Бургас, ул. Любен Каравелов №61

Кожни болести

  • Акне
  • Акнето е кожно заболяване, причиняващо възпаление на кожата, петна и пъпки с характерен вид. Обикновено засяга лицето, гърба, раменете и гърдите. По-често се проявява при подрастващи, но може да засегне и възрастни. Акнето е проява на вътрешен дисбаланс. Като основни причини се приемат хормонални промени, хранителни непоносимости, лоши хранителни навици и дефицити, прием на определени медикаменти (контрацептиви, кортикостероиди, антиепилептични медикаминти и др.)

    Нормално мастните жлези в кожата отделят мастен секрет (себум), който смазва и предпазва кожата. При промяна в физиологичното състояние се получава нетипична локална реакция със запушване на мастните каналчета, втвърдяване на мастния себум и образуване на пъпки. Допълнително пъпките се инфектират от бактерии нормално живеещи по повърхността на кожата. Така се създава типичното зачервяване и подуване.

  • Атопичен дерматит
  • Атопичният дерматит е много често, в повечето случаи хронично кожно заболяване, което засяга голям процент от населението на света. Тя се нарича още екзема, дерматит или атопия. Най-често може да се мисли за някакъв тип кожна алергия или чувствителност. Атопичният дерматит включва тройката астма, алергия (сенна хрема) и екзема. Болестта има известен наследствен елемент, проследяващ се в поколенията. Отличителните белези на болестта включват кожни обриви и сърбеж.

    Думата „дерматит” означава възпаление на кожата. При атопичния дерматит кожата става изключително дразнима и възпалена, което води до зачервяване, подуване, напукване, секреция, корички и загрубяване. Сухата кожа е много често срещано оплакване и основна причина за някои от типичните обривни симптоми.

    Въпреки че атопичният дерматит може да се появи на всяка възраст, най-често се засягат кърмачета и малки деца. В някои случаи тя може да продължи и в зряла възраст или действително да се появи за първи път в по-късна възраст. При голяма част от пациентите заболяването може да продължи дълъг период от време с моменти на обостряне и затихване. Много деца с атопичен дерматит влизат в постоянна ремисия на болестта с израстването, макар че кожата им може да остане малко суха и лесно раздразнена.

    Каква е разликата между атопичен дерматит и екзема?

    Екзема се използва като общ термин за много видове възпаление на кожата (дерматит) и алергични типове кожни обриви. Съществуват различни видове екзема като алергична, контактна, себорейна и т.н. Много други форми са с много сходни симптоми. Атопичният дерматит обикновено е конкретен сбор от трите свързващи компонента срещащи се при едно и също лице: екзема, алергии и астма. Не всеки компонент се проявява по едно и също време, но обикновено тези пациенти са предразположени към всички тези три свързани условия.

    Видове екзема

    Контактна екзема: локална реакция, която включва зачервяване, сърбеж и парене, там където кожата е била в контакт с алерген (алергия причиняващо вещество) или с дразнител като например дразнеща киселина, почистващо вещество или друг химикал.

    Алергична контактна екзема: зачервяване, сърбеж, сълзене на мястото, където кожата е била в контакт с вещество, което имунната система разпознава като чуждо вещество като бръшлян или някои консерванти, намиращи се в кремове и лосиони като Neosporin и Bacitracin.

    Себорейна екзема (наричана още себореен дерматит или себореа): много често срещана форма на възпаление на кожата с неизвестен произход, която се изразява като жълтеникави, мазни, люспести участъци на кожата на скалпа, лицето, ушите, а понякога и други части на тялото. Често това се нарича пърхут при възрастни.

    Монетна екзема: екзема с форма на монета, изолирани петна от раздразнена кожа – най-често се среща по ръцете, гърба, бедрата и долната част на краката – може да се изяви с корички, сърбеж и изключително дразнимо.

    Невродермит: особен вид дерматит, проявяващ се под формата на сърбящи обриви. В основата може да са чувствителност и раздразнение, отприщващо циклични вълни от сърбеж и чесане. Понякога люспестите участъци на кожата на главата, долната част на краката, китките или ръцете, причинени от локализиран сърбеж (като ухапване от насекоми) може силно да се раздразнят, когато се разчесват.

    Стазен дерматит: възпаление на кожата на долните крайници, обикновено свързвано с проблеми в кръвообръщението и задръжка във вените на краката. Кожата на краката е пигментирана в тъмно, светлокафяво или виолетово-червени цветове от мястото на застой в посока обратно на застоя. Това се изразява повече при крайници с разширени и застойни вени.

    Дисхидрозна екзема: дразнене на кожата дланите на ръцете (предимно) и по-рядко стъпалата на краката се характеризира с ясни и много дълбоки мехури, които сърбят и парят. Понякога се описва като „тапиока пудинг” – подобен обрив по дланите.

    Колко е чест атопичният дерматит?

    Атопичният дерматит е много чест в световен мащаб и разпространението му се увеличава. Той засяга мъжете и жените еднакво и възлиза на 10-20% от всички пациенти, посетили дерматолог. Атопичният дерматит възниква най-често при бебета и деца и значително намалява с възрастта. Учените изчисляват, че 65% от пациентите развиват симптоми в първата година от живота, а 90% развиват симптоми, преди да навършат 5 години. Начално възникване след 30-та годишнина е по-рядко и често се случва след излагане на кожата на сурови условия. Хората, които живеят в градските райони и в климат с по-ниска влажност изглежда са изложени на повишен риск от развитие на атопичен дерматит.

    При около 10% от всички бебета и малки деца се проявяват симптоми на болестта. При около 60% от тях продължава да се проявява един или повече симптоми на атопичния дерматит, дори след като достигнат зряла възраст.

    Каква е причината за атопичиния дерматит?

    Причината за атопичния дерматит не е абсолютно изяснена. Спорен е въпросът от гледна точка на традиционна и алтернативна медицина.

    Според традиционната медицина болестта е резултат от комбинация от генетични (наследствени) и фактори на околната среда. В основата на заболяването се счита свръхчувствителност и повишена склонност към сърбеж. Данните сочат, че болестта е свързана с други така наречени атопични заболявания, като сенна хрема (сезонни алергии) и астма, които много хора с атопичен дерматит също имат. Освен това много деца, които израстват симптомите на атопичния дерматит продължават да страдат от сенна хрема и/или астма.

    Алтернативната медицина разглежда заболяването като следствие от вътрешни нарушения и алергична склонност. На преден план се извеждат също хранителни непоносимости особено към мляко/лактоза, пшеница/глутен и, разбира се, променен имунен отговор.

    Заразен ли е атопичният дерматит?

    Атопичният дерматит определено не е заразен и не може да се предава от човек на човек чрез контакт с кожата. Като цяло няма никаква причина за безпокойство да сте около някой с атопичен дерматит, освен ако това не е активна кожна инфекция.

    Някои пациенти с атопичен дерматит инфектират кожата с вторична инфекция със Staphylococcus, други бактерии, херпес вирус и по-рядко с гъбни инфекции. Тези инфекции могат да бъдат предадени при контакт с кожата.

    Какви са симптомите на атопичния дерматит?

    Въпреки че симптомите могат да варират от човек на човек, най-честите симптоми са сухота, сърбеж, зачервяване на кожата. Сърбежът е голям отличителен белег. Типични засегнати участъци от кожата са гънките на ръцете, задната част на колената, китките, лицето и ръцете. По-рядко може да има нацепвания зад ушите, както и различни други обриви върху всяка част от тялото.

    Чувството за сърбеж е важен фактор при атопичния дерматит, защото разчесването и търкането в отговор на сърбежа могат да влошат състоянието на кожата, което е характерно за тази болест. Хората с атопичен дерматит изглежда са много по-чувствителни към сърбеж и изпитват нуждата да се чешат повече в отговор на сърбежа. Сърбежът е особено проблемен по време на сън, когато съзнателният контрол към разчесване намалява и липсата на други външни дрезнители прави сърбежа по забележим. Много пациенти също така забелязват влошаване на сърбежа в началото на вечерта, когато се приберат от работа или училище, и има по-малко външни стимули, за да бъдат заети.

    Атопичният дерматит може да промени реакцията на кожата в резултат от сърбежа. Някои хора с това заболяване развиват червена лющеща се кожа, когато имунната система в кожата става много активна. Други развиват дебела и жилава кожа в резултат на постоянно чесане и търкане. Това състояние се нарича лихенификация. Други пък развиват папули или малки повдигнати натъртвания върху кожата си. Когато папулите се разчешат, те могат да се отворят и да се получи кора и инфектиране.

    Може ли атопичният дерматит да засегне лицето?

    Атопичният дерматит може да засегне кожата около очите, клепачите, веждите и миглите. Разчесване и триене на кожата около очите може да причини промяна на външния вид на кожата. Някои хора с атопичен дерматит развиват допълнителна гънка на кожата под очите, наречена атопично плисе или гънка на Dennie-Morgan. Други хора могат да получат хиперпигментация на клепачите, което означава, че кожата на клепачите им потъмнява в резултат на възпалението или сенната хрема. Разпокъсани вежди и мигли могат да се получат от разчесване или триене.

    Важен ли е типът кожа при заболяването?

    Различните типове кожа може да допринесат за симптомите на заболяването. Епидермисът, който е най-външният слой на кожата е разделен на две части: вътрешна, която съдържа влажни, живи клетки и външна част, която се състои от сухи, плоски и мъртви клетки. При нормални условия външният слой на кожата действа като бариера, поддържа останалата част от кожата от изсушаване и защита на другите слоеве от увреждания, дразнители и инфекции. Когато тази бариера е нарушена или е естествено по-тънка, дразнителите действат по-силно върху кожата.

    Кожата на лицето с атопичен дерматит губи прекалено много влага от епидермалния слой. Това позволява на кожата да става много суха, което намалява защитните ѝ способности. Освен това кожата е много податлива на повтарящи се агенти, като стафилококи и стрептококи, харпес симплекс, брадавици.

    Фактори, които могат да влошат състоянието на кожата:

    • Вълна или синтетични влакна;
    • Сапуни и перилни препарати;
    • Някои парфюми и козметика;
    • Някои вещества като хлор, минерални масла или разтворители;
    • Прах или пясък;
    • Прах от акари;
    • Цветя и цветен прашец;
    • Животински косми и пърхот;

    Диагностика

    По принцип атопичният дерматит е лесно диагностицируем въз основа на физически преглед от лекар. Ценен инструмент за диагностиката е цялостната медицинска история, която осигурава важни улики по отношение на възможни причини за заболяването на пациента: фамилна анамнеза за алергични заболявания, сенна хрема или астма, излагане на дразнители, нарушение на съня, консумация на храни, прием на лекарства.

    Важен диагностичен метод от алтернативната медицина е биорезонансна диагностика посредством метода на д-р Фолл. Чрез този метод посредством меридианен тест могат да се диагностицират токсични натоварвания и меридианни блокажи, специфични хранителни непоносимости и др.
    Друг помощен диагностичен метод е Vitalan диагностика на фецес и кръвен тест за хранителни алергени.

    Терапия

    Терапията включва партньорство между лекаря и пациента и неговото семейство. Терапията е съобразена с възрастта на пациента, симптоми и общото здравословно състояние.

    Общоприета терапия: направлението е да се успокои кожата (сърбеж и възпаление), съкращаване и облекчаване хода на заболяването. В арсенала от лечебни средства главна роля принадлежат на медикаментозните препарати и някои мерки за самопрофилактика.

    Лекарствата за външно приложение се нанасят директно върху кожата. Това са разнообразни кремове и мехлеми, съдържащи основно кортикостероиди. Тези средства намаляват сърбежа и възпалението, но имат ред странични ефекти като например изтъняване на кожата. Друг водещ проблем е ранният рецидив от оплаквания.

    Лекарства, приемащи се през устата. Тук влизат антихистаминови препарати, намаляващи възпалението и раздразнимостта на кожата при алергична нокса на заболяването, антибиотици за борба с инфекциите и кортикостероиди, намаляващи възпалението.

    Ултравиолетово лечение при определени индикации.

    След завършване на лечението атопичният дерматит може да се възобнови и тогава да се наложи нов курс. Без оглед на това много случаи на атопичен дерматит основно на алергична основа често не дават никакъв резултат.

    Алтернативна терапия: целта на лечението е лечение на целия организъм, а не толкова локално на кожното проявление. За целта избор при изготвяне на лечебния план се прави сред:

    • Фитотерапия;
    • Биорезонансна терапия;
    • Озон терапия: чревна инсуфлация
    • Индивидуален хранителен режим (задължителен елемент при терапията);
  • Псориазис
  • Псориазисът е хронично, неинфекциозно заболяване, което засяга главно кожата и нейните придатъци. Псориазисът е автоимунна болест, характеризираща се с червени, лющещи се плаки, които се появяват по кожата. Тези плаки са зони на възпаление и прекомерна продукция на кожни клетки. Бързото натрупване на клетки на епидермиса в тези места причинява появата на сребристо-бели люспи (сквами).

    Плаките най-често се срещат по кожата на лактите и коленете, но могат да засегнат всеки един участък на кожата, включително скалпа, ходилата и ръцете. В хода на заболяването често се засягат и ноктите на ръцете и краката. Псориазисът може също да засегне ставите – състояние известно като псориатичен артрит. В 10-15% от случаите на псориазис се наблюдава псориатичен артрит.

    Симптоми:

    Симптомите са разнообразни и зависят от клиниката и тежестта на заболяването. Леката форма се характеризира с малки кожни лезии подобни на обриви. Умерената форма на псориазиса се отличава с възпаление по повърхността на кожата и появата на червени зони, покрити със сребриста лющеща се кожа. В тежките случаи кожата е силно болезнена и раздразнена, плаките е възможно да се обединят и формират големи кожни зони. Поради хронично-рецидивиращия ход на болестта, симптомите обикновено изчезват след определен период дори и без лечение (влизат в ремесия), а след това се появяват отново, обикновено в по-тежка степен.

    Причини:

    Конкретните причини за развитието на болестта са все още ненапълно изяснени. Съществуват няколко хипотези за възникването на процеса. Според първата псориазисът се развива в резултат на прекомерен растеж и размножаване на клетките на епидермиса (най-повърхностният слой на кожата).

    Проблемът се възприема като грешка в растежа и развитието на епидермиса и неговите кератиноцити. Според втората хипотеза псориазисът е имунно-медиирано заболяване и бързият темп на растеж и размножаване възниква вторично в резултат на автоимунен процес. Алтернативната хипотеза се базира главно върху стресови фактори (токсини, хранителни непоносимости, алергии) влияещи върху вътрешната среда и автоимунен механизъм.

    Според специалистите от Дармщад, Германия хранителните алергии от трети тип играят ключова роля в развитие на заболяването. ImuPro тестовете разкриват ключовите хранителни алергени и на тази база се изготвя детайлен хранителен план.

    Диагноза:

    Тя се поставя само въз основа на външния вид на кожата. Засега няма специфични кръвни изследвания, които да подпомогнат диагнозата. Понякога е необходимо изследването на кожна проба (биопсия) за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата. Друг признак на псориазис е: когато се отстрани плаката, на нейно място се появяват точковидни зони на кървене.

    Терапия:

    • Биорезонансна терапия.
    • Озонова терапия.
    • Колон – хидротерапия за детайлна детоксикация на дебелото черво.
    • Индивидуален хранителен режим, базиран на резултатите от ImuPro тест.
    • Озонирани масла – за външно приложение.

    Опитът ни в DeTox Center дава добри резултати при комбинирана терапия от ImuPro хранителен режим, Биорезонансна терапия и Колон хидротерапия. Свържете се с нас за консултация.

  • Розацея
  • Розацеята е хронично възпаление на кожата на лицето. Развива се върху себероеен терен /по-мазна кожа/, без да има връзка с функцията на мастните жлези; за първично тук се смята нарушението в периферното кръвообращение на лицето.

    Симптоми:

    Заболяването се проявява със зачервяване на кожата, с поява на кожни капиляри, отоци и нерядко с оформяне на червеникави гнойни пъпчици. Освен кожата на лицето, може да се засегнат гърдите и крайниците.

    Заболяването протича през три стадия:

    През първия стадий се появяват зачервявания по кожата на носа и бузите, които могат да обхванат цялото лице, врата и раменете. В началото те са краткотрайни и са израз на емоционално състояние – гняв, срам, или са предизвикани от промяната на топло със студено или обратно. С течение на времето тези зачервявания стават постоянни вследствие на трайно разширените кръвоносни съдове. Те са разположени по кожата на носа, бузите, понякога по челото и брадичката под формата на змиевидно нагънати кръвоносни съдове, червеникаво-синкави на цвят.

    Това са проявите на класическата розацея. Когато е съчетана със себорея /повишена секреция на мастните жлези на кожата/ поради венозния застой и повишената функция на мастните жлези, състоянието се влошава. Налице е вторият стадий на болестта. При него се добавят още червеникави възелчета, разположени по кожата на носа и бузите. Когато се инфектират, те се превръщат в гнойни пъпки – акне-розацея.

    Третият стадий се характеризира с прекомерно развитие на мастните жлези на носа под формата на възли. Носът се уголемява и деформира. Заболяването носи името „ринофима“ и се среща най-вече при мъжетe.

    Розацеята има още няколко форми

    1. Пеперудообразна форма – характеризира се със зачервяване по бузите, челото, върха на носа, което трае дълго време; наблюдават се разширени капиляри.

    2. Ветрилообразна форма /под формата на буква „V“/ – наблюдава се между веждите и централната част на челото, като често се засяга и брадичката, която се покрива с възпалени гнойни пъпки.

    3. Розацея с възли, които при натиск имат вид на „ябълково желе”.

    4. Стереоидна розацея – тя се развива след продължителна употреба на кортикостероиди. След прекратяване употребата на медикамента, заболяването се изостря.

    Причини:

    Те, макар и не напълно изяснени, са многобройни. Нарушената функция на жлезите с вътрешна секреция и, по-конкретно, на щитовидната жлеза, на яйчниците, менструалните смущения и смущенията при климактериума могат да доведат до розацея. Друг фактор може да бъде смутената функция на стомашно-чревния тракт: продължителна констипация /запек/, колит, гастрит, заболявания на черния дроб, жлъчката. Могат да се споменат още някои генетични предразположения, наличието на хипертония /повишено кръвно налягане/ и др. Като важен фактор може да се определи наличието на фокално огнище в организма: синузит, гнойно възпаление на сливиците, болни зъби с грануломи и др.

    Изследването на чревната микрофлора чрез диагностика на изпражненията Vitalan (патогени в стомашно-чревната система), както и Биорезонансен тест за откриване на патогенни честоти, което е непостижимо с познатите лабораторни методики са напредничави подходи, прилагани в DeTox Center. Свържете се с нас за консултация.

    От външните фактори могат да се споменат слънчевото въздействие /розацеята се влошава от прякото излагане на действието на ултравиолетовите лъчи през лятото/ и някои атмосферни колебания /силен вятър, температурни промени/.

    Терапия:

    Алтернативните подходи при лечение на розацея включват:

    • Биорезонансна терапия
    • Колон хидротерпия
    • Озон терапия – чревна инсуфлация
    • Фитотерапия
    • Озонирани масла: външно приложение

    Свържете се с нас за консултация.