02 953 13 87, 02 952 20 74
гр. София, кв. Павлово, ул. Купените №10 | гр. Бургас, ул. Любен Каравелов №61

Белодробни заболявания

  • Бронхит
  • Бронхитът е заболяване на дихателната система, което се проявява с възпаление на лигавицата на белодробните бронхи.

    Симптоми:

    Това причинява тежка кашлица, съпроводена с гъста слуз и задъхване. Болестта се проявява в две форми: остър бронхит (протича в рамките на по-малко от 6 седмици) и хроничен бронхит (появява се често в период от повече от 2 години).

    Острият бронхит причинява суха раздираща кашлица с отделяне на бронхиален секрет. В повечето случаи инфекцията се дължи на вирус, но понякога може да има бактериален произход.

    Хроничният бронхит е сериозно дългосрочно заболяване, което често изисква продължително лечение.

    Причини:

    Острият бронхит се дължи на белодробна инфекция. В приблизително 90% от случаите инфекцията се причинява от вирус, а в останалите 10%, инфекцията е с бактериален произход. Една от причините за поява на хроничен бронхит е честото преболедуване от остър бронхит, който раздразва и отслабя бронхите. Друг причинител на хроничен бронхит е работата в запрашени места. Най-чест причинител на болестта е дългогодишната употреба на тютюн и тютюневи изделия. Цигареният дим дразни бронхите и ги стимулира да произвеждат обилно количество слуз.

    Диагноза:

    Диагнозата се поставя въз основа на клиничната находка, рентгенография на бели дробове и протичане на заболяването.

    Терапия:

    Алтернативните подходи при лечение на бронхита включват:

    • Биорезонансна терапия
    • Фитотерапия
    • NonSmoking терапия за отказване от цигарите
  • Бронхиалната астма
  • Бронхиалната астма е полиетиологичен синдром с остър, пристъпно явяващ се задух, експираторен стридор и кашлица, предизвикан от фактори, които причиняват бронхоспазъм с хиперсекреция, дискриния и оток на лигавицата.

    Причини:

    Екзогенна алергична астма (extrinsic asthma): Имунна реакция от бърз тип с образуване на IgE антитела и отлагане върху мастоцитите с последствие бронхоспазъм и обструктивни вентилационни смущения с хипоксия и хиперкапнично обусловен задух. Като причинители идват в съображение храни, медикаменти, прах, полени, кърлежи, козина, плесени, гъбички, изкуствени бои и др.

    Неалергична астма (intrinsic asthma). Психогенна, химично физикална (иритативна), инфекциозно обусловена.

    Клиника:

    Водещ симптом в острия пристъп е пъхтящо дишане със свистящ характер, чуващо се от разстояние, често придружено от дразнеща кашлица и експекторация със стъкловидни жилави храчки. Инспираторна, но преди всичко експираторна диспнея с хипервентилация, която може да премине в пристъпен задух. Пациентите чувстват страх и са неспокойни. При лека до среднотежка степен често седмично се появява задух с 1-3 пристъпа, при напредване на процеса се стига до постоянен задух със зачестени пристъпи и с по-очертани вторични увреждания. Астматичният статус се отличава чрез персистираща часове наред тежка астма или чрез пароксизмални тежки астматични пристъпи. Последствия и усложнения са: ателектази, пневмонии, преход към хроничен бронхит с обструктивен белодробен емфизем, хронично белодробно сърце, белодробен оток, пневмоторакс.

    Диагностика:

    Аускултация: сухи хрипове със свиркащо дишане, ръмжене и свирене, удължаване на експириума с експираторен стридор.
    Рентген на гръдните органи (в началото раздут бял дроб). Диференциалната кръвна картина (еозинофилия).
    Биорезонансна диагностика за идентифициране на алергичния агент.
    Лабораторна диагностика на храчки (еозинофилия, Кършманови спирали, Харкот – Лайденови кристали). Бактериологично изследване на храчката.
    Кръвни газове: хипоксемия (рО2 под 70 mmHg). Хиперкапния.
    Белодробна функция: обструктивни вентилационни нарушения с повишен резистанс, повишен функционален резидуален обем и намален релативен едносекунден капацитет. IgE титър изследване. Специфични тестове (кожен тест RAST). Инхалативна провокация.

    Ирис диагностика

    Диференциална диагноза:

    Кардиална астма при левостранна недостатъчност; Обструкция на дихателните пътища (чуждо тяло,тумор); Белодробна емболия; Белодробен оток; Остър бронхит; Карциноиден синдром.

    Алтернативна терапия:

    • Биорезонансна терапия: премахване на хронични дразнители и алергени, повишаване на дихателния обем.
    • Фитотерапия
    • Озонова терапия – автохемотерапия
    • Олиго и литотерапия
    • Индивидуален хранителн режим
  • Белодробен застой
  • Остро или хронично нарушение в оттичането на кръвта към лявото предсърдие с последващо кръвонапълване на белия дроб и на бронхиалните съдове. Основни причини са левостранната сърдечна недостатъчност и митралните пороци.

    Клиника:

    Водещи симптоми са суха кашлица, диспнея (преди всичко нощем и при натоварване) и слузести храчки. Аускулаторно се чуват незвънливи хрипове. Като последствие от белодробния застой се стига вследствие на разпределителни и дифузионни нарушения до артериална хипоксия, застоен бронхит, застойна индурация и белодробна хемосидероза.

    Диагностика:

    Рентген: уголемяване на хилусите, мрежовиден ивицест рисунък, милиарно засенчване (DD: M. Boeck, бронхиолит, дребнозърнеста силикоза).

    Алтернативна терапия:

    • Биорезонансна терапия
    • Фитотерапия
    • Олиго и литотерапия
  • Белодробен оток
  • Белодробният оток е често остра (понякога хронична) животозастрашаваща болестна картина, при която настъпва внезапна и остра декемпенсация на белия дроб, обусловена от покачването на белодробното капилярно налягане с увеличаване на серозната течност в интестициалната белодробна тъкан, бронхиолите и алвеолите. Честа причина за острия белодробен оток е лявата сърдечна недостатъчност (напр. след миокарден инфаркт).

    Причини

    – Кардиоваскуларни: сърдечна недостатъчност, сърдечен инфаркт, предозиране на инфузионни разтвори;
    – Централни: черепномозъчна травма, инсулт, мозъчни кръвотечения;
    – Токсични: кислород, въглероден окис, дразнещи газове, уремия, хероин;
    – Инфекциозни: Pneumococcus pneumoniae, сепсис, грип;
    – Алергични: медикаменти, алергичен шок;
    – Физикални: престой на голяма височина, намаляващо тъканно налягане при пункция на големи плеврални изливи;
    – Други: серотонинова либерация при масивна белодробна емболия.

    Клиника:

    Белодробният оток започва често внезапно. Появата се предшества понякога от ларингеално дразнене, интермитентна дразнеща кашлица и тежка диспнея. Водещи симптоми са подчертаната ортопнея, тахипнея, дразнеща кашлица и хрипове, които често се чуват от дистанция, а по-късно при доближаване на ухото до устата на пациента. Пациентите често стоят принудително изправени или в полуседнало положение, като оставят краката си да висят надолу. Те са често много неспокойни, облени с пот и съобщават за чувство на напрежение в гърдите. При влошаване на болестната картина се стига до високостепенен задух с цианоза и откашляне на пенести храчки, евентуално до хемоптое (кръвохрак).

    Диагноза:

    Аускулаторно в белодробните участъци се чуват от дребни до едри влажни хрипове и до бронхиални и трахеални такива. Сърдечните тонове могат да бъдат припокрити от пулмоналните шумове. Често има синусова тахикардия (сърдечна фреквенция до 120 удара/min) и тахиаритмия. Систологичното кръвно налягане е често повишено до 160-180 mmHg, при кардиогенен шок – намалено до стойности под 100 mmHg. Рентгенологично в ранния стадий се установява преразпределение (разширяване на пулмоналните съдове в горните полета), като и хоризонтални, продълговати петнисти засенчвания на долните полета (В линии на Kerley), в ясно очертани случаи – масивни петнисти засенчвания преди всичко парахилусно (фигура на пеперуда). За изключване на миокарден инфаркт трябва да бъде направено ЕКГ.

    Алтернативна терапия:

    • Биорезонансна терапия при хронични случаи
    • Фитотерапия
    • Олиго и литотерапия
  • Бронхиалният карцином
  • Бронхиалният карцином е най-честият злокачествен тумор при мъжете, делът на жените непрекъснато се повишава. Клинично се появява след 40-ата година с честотен връх между 50-70-ата година от живота. Прогнозата е лоша: при поставянето на диагнозата почти 50-80 % от пациентите са иноперабилни. Съществува високостепенна корелация между тютюнопушенето и установяването на белодробния карцином. Като благоприятстващи фактори се посочват замърсяването на въздуха, в някои случаи азбест, хром, никел и т.н.

    Хистологична класификация

    – Плоскоепителен карцином (40%);
    – Дребноклетъчен апластичен карцином (20%);
    – Аденокарцином (15%);
    – Едроклетъчен карцином (20%);
    – Други (5%);
    – Стадии (TNM).

    T0 – Недоказан първичен тумор
    TX – Само злокачествени клетки в храчката
    T1 – Тумор по-малък от 3 см
    Т2 – Тумор по-голям от 3 см
    Т3 – Тумор от всяка големина с директно обхващане на съседните структури, плеврален излив, ателектази с обструктивна пневмония
    N0 – Без засягане на регионарните лимфни възли
    N1 – Засягане на лимфните възли ипсилатерално, хиларно или перибронхиално
    N2 – Засягане на медиастиналните лимфни възли
    М0 – Без далечни метастази (екстраторакално или контралатерален бял дроб)
    М1 – Далечни метастази (екстраторакално или контралатерален бял дроб)
    М1а – Плеврален излив с малигнени клетки
    М1b – Палпаторни цервикални лимфни възли
    М1с – Други далечни метастази

    Клиника:

    В ранния стадий симптоматиката често е оскъдна и неспецифична. Подозрителна е триадата: пушач – хронична кашлица – спадане на теглото. Насочващи симптоми в ранния стадий могат да бъдат дразнеща кашлица, рецидивираща температура със съпътстваща пневмония, загуба на тегло, отпадналост, гръдни болки, задух, евентулно малки кръвни примеси в храчката. В по-късния стадий на преден план стоят често симптоми въз основа на вторични усложнения: пневмонии, абсцеси, плеврални изливи, емпием, венозна хиподиастолична недостатъчност чрез обструкция на v. cava superior, асцит чрез обструкция на ductus thoracicus, обхващане на хранопровода (гълтателни смущения), перикард и сърце (ритъмни нарушения) върху възвратния нерв (пресипналост) или n. phrenicus (парализа на диафрагмата) и при инфилтрация на n. brachialis. Метастазирането става хематогенно (черен дроб, бели дробове, скелет, мозък) и лимфогенно (лимфни възли хиларно, паратрахеално, медиастинално). В бъдеще могат да се появят паранеопластични синдроми като следствие от ендокринната и метаболитната активност на тумурните тъкани, напр. Cushing синдром (ACTH– подобен полиопептид), хиперкалциемичен синдром (PTH– подобни полипептиди), невромускулни увреждания като при myasthenia gravisи др.

    Диагноза:

    Клинично изследване

    Рентген на торакса в две равнини, скопия, томограм, компютърна томограма (над 50% от бронхиалните карциноми са локализирани в горните полета). Цитологичното изследване на храчка. При централен тумор – бронхоскопия с биопсия, за диагностична сигурност хистологична класификация, при периферни тумори трансторакална биопсия, бронхография, медиастиноскопия. Функционално изследване на белия дроб. Радиологично изследване на скелета (гръден отдел на гръбначния стълб, поясен отдел на гръбначния стълб, таз). Костна сцинтиграма, костно-мозъчна биопсия и/или цитология. Чернодробна сонография. Компютърна томография или ядреноспинална томография/магнитнорезонансна томография на мозъка.

    Прогноза:

    При поставяне на диагнозата само 10-30 % от случаите са операбилни. Петгодишна преживяемост има само при 5 % от всички заболели от бронхиален карцином. Прогнозата основно е зависима от хистологичния тип. Въз основа на общата лоша прогноза и на силното натоварване на всички терапевтични фомули трябва решението на лечение да бъде добре обосновано.

    Алтернативна профилактика:

    • Non Smoking терапия за отказване на цигарите
    • Хелаторна терапия при тежки метали
    • Озонова терапия – автохемотерапия
  • Белодробните фибрози
  • Белодробните фибрози са огнищообразни или дифузни, предизвикващи фиброза реакции на белодробния интерстициум при многочислени, различни по вид нокси. Въз основа на напредващи „сбръчкващи” процеси и склерозиране в белодробния паренхим се стига до емфизематозно превръщане на белия дроб с вид на пчелна пита. Вторичното възпрепятстване на белодробната циркулация води до образуване на пулмонална хипертония и по-късно до хронично белодробно сърце.

    Причини:

    Причинители (вируси, гнойни колекции, бактерии и т.н.) Органичен прах (екзогенно алергичен алвеолит), неорганичен прах (пневмокониози); пари, газове, лъчения; левостранна сърдечна инсуфиенция, шок; емболия, обдишване, оводняване, саркоидоза, неоплазми, индиопатична.

    Клиника:

    Бавно прогресираща диспнея (диспнея при натоварване, по-късно диспнея при покой) и тахипнея, непродуктимна кашлица, цианоза, полиглобулия и барабанни пръсти.

    Диагноза:

    – Белодробна функция: редуциран витален и тотален капацитет – хипоксемия при натоварване, по-късно хипоксемия при покой; намален дифузионен капацитет. Незначителна дихателна подвижност на диафрагмата, фини крепитиращи до средни влажни хрипове

    – Рентген: увеличено ивицесто засенчване, висок стоеж на диафрагмата, дифузни окръглени и просветлени участъци

    – Биорезонансна диагностика за изключване на алергична нокса

    – Ирис диагностика

    Алтернативна терапия:

    • Биорезонансна терапия
    • Озонова терапия
    • Олиго и литотерапия
    • Фитотерапия
  • Пневмонии
  • Пневмонията е възпалително заболяване на белодробния паренхим. Причините могат да бъдат инфекциозни причинители, химични, физикални и алергични фактори. Пневмониите определят 5-10 % от всички болнични приеми, почти 20 смъртни случаи на 100 000 жители годишно се дължат на пневмонии.

    Клинично етиологично разделяне:

    1. Първични пневмонии (бактериални, вирусни)
    2. Вторични пневмонии

    – Вследствие на предишно белодробно увреждане (аспирация, колагенози, тютюнопушене, левкемия).
    – Като последица от болестни състояния на кръвообръщението (белодробен оток, постинфарктна пневмония)
    – След въздействие на екзогенна нокса (пари, газове, лъчения, медикаменти)
    – Като последица от белодробни заболявания
    – Характерно за бактериалните пневмонии са строгата органна локализация при едновременна поява на остри възпалителни белези (висока температура, левкоцитоза, тахикардия) и пневмонични явления, корелация между болестните оплаквания и рентгеновата находка.

    Клиника

    Кашлица, експекторация, остро начало с висока температура и треска, тахипнея, тахикардия, диспнея, гръдна болка.

    Физикално изследване: Шумолящ шум, притъпление, усилен гласов фремитус и бронхофония, инспираторни дребни до средни влажни хрипове в зависимост от разширението и сатдия, намалени дихателни екскурзии на засегната страна, перкуторно притъпление, ноздрено дишане при дихателна недостатъчност.

    Рентген: Очертани, често хомогенни (лобарни пневмонии) или рядко мултиплени, нерязкоотграничени (огнищни пневмонии) засенчвания. Често се установява плеврален ексудат.

    Диференциалната кръвна картина: често левкоцитоза, олевяване, токсични гранулации, силно ускорена СУЕ.

    Микробиология: Храчка и/или кръв, плеврален пунктат при гноен плеврит. Основен причинител при лобарната, съответно сегментарната пневмония са пневмококите, рядко клебсиела и стрептококи. Най-честият причинител при грипната пневмония са пневмококите и легионелите, рядко хемофилус, стафилококи и стрептококи, при абсцедиращи пневмонии – стафилококи и стрептококи, при абсцедиращи пневмонии – стафилококи и бактерии. Вторичните пневмонии в клиниката се предизвикват най-често от стафилококи, клебсиели, пневмококи, псевдомонас бактерии и др.

    Почти 70 % от първичните бактериални пневмонии са пневмококови пневмонии.

    Клиника:

    Началото често е много бурно с треска и висока температура, силни болки в засегнатата гръдна половина, тахипнея, ноздрено дишане, кашлица с експекторация на ръждиво-кафяви храчки и силно покачване на пулсовата честота. Понякога болките могат да бъдат изместени към корема (преди всичко при деца и младежи) и така симулират апендицит, холецистит или перитонит. Като усложнения могат да се появят сърдечна декомпенсация и декомпенсация на кръвообращението чрез освободените от причинителя токсини или чрез твърде бързото снижение на повишената температура. По-рядко се срещат ендокардит, менингит, отит на средното ухо, артрит или миокардит. Особено застрашени са алкохолиците.

    Диагноза

    Аускултация, рентгеново изследване, културелно изследване на храчка, кръвна култура (в 60 % положителна), кръвна картина.

    Клиника:

    Стрептококвата пневмония се появява често като усложнение на грип или друга вирусна инфекция и протича тежко като пневмококовата пневмония. Симптомите се появяват по правило внезапно. При някои пациенти може да се стигне гноен плеврален излив, миалгии и артралгии. По всяко време да се има предвид появата на ендотоксичен шок.

    Диагноза:

    Рентгеново изследване, култури от кръв, плеврална течност, гърлена натривка. Редовни изследвания на сърцето, за да не се пропусне еднокардит

    Клиника:

    Белодробните инфекции, причинени от стафилококи, са редки, протичат фулминантно и клонят към първично абсцедиране. В сравнение с пневмококвата пневмония протичането е значително по-тежко. Усложнения: плеврален емпием, мозъчен абсцес, менингит, ендокардит.

    Диагноза

    Типична рентгенова картина на гръдния кош с дифузни триъгълни сенки, дисеминирани огнища, задебелена плевра. Кръвна култура.

    Алтернативна терапия:

    • Биорезонансна терапия
    • Фитотерапия
    • Озонова терапия
  • Хроничен бронхит
  • Хроничният бронхит е заболяване, което по дефиницията на СЗО се проявява в период от 2 години най-малко ежегодно в продължение на 3 последователни месеца, като в повечето дни от седмицата болният има кашлица и храчки. Над 10 % от населението боледува от хроничен бронхит. Протичането на заболяването е дълготрайно, хронично-рецидивиращо и прогностично много сериозно. Хроничният бронхит започва често през зимните месеци, протича често месеци с екзацербации и води най-често след няколко години към увеличаваща се обструкция на дихателните пътища.

    Причини:

    Екзогенни: инхалативно – тютюнопушене (най-често), рецидивиращи инфекции на дихателните пътища, професионално обусловени въздействия (запрашеност, газове, пари), фактори от средата на живот (плесени, домашен прах) и алергени (хранителни и екзогенни алергени)

    Ендогенни:конституционална хипер-дискриния на бронхиалния секрет, хиперреактивност на бронхиалната лигавица и мускулатура, мукувисцидоза, α-1-антитрипсинов недостиг.

    Клиника:

    Хиперсекреция, дискриния, хипертрофия и хиперемия на бронхиалната лигавица и мускулатура, водещи до обструктивни вентилационни нарушения чрез намаляване напречното сечение на бронхите. Водещ симптом са кашлицата, храчките и задухът. Поява на рефлекторна кашлица, която може да доведе до пристъпи от кашлица със синкопи и цианоза. Храчките са жилави, слузести, примесени с кръвенисти жилки, които при бактериална инфекция са бледи. Протичането на заболяването е тласъчно, бавно, проградиентно. В хода на заболяването се стига до увеличаваща се дихателна недостатъчност, вследствие на последиците от бронхиалната обструкция (емфизем, пулмонална хипертония, белодробно сърце). Най-честата причина за смъртта при хроничен бронхит и белодробен емфизем са белодробната недостатъчност, десностранна сърдечна недостатъчност при белодробно сърце (cor pulmonale), пневмонии и белодробна емболия. Рецидивиращите инфекции ускоряват прогресирането на заболяването.

    Диагностика:

    – ирис диагностика
    – рентгенова диагностика
    – лабораторна диагностика
    – биорезонансна диагностика за идентифициране на алергичният дразнител

    При аускултация се чуват типични сухи откашлечни добавъни хрипове. В храчките се откриват левкоцити и бактериални причинители (преди всичко Diplococcus pneumoniae,Haemophilus influenzae,Klebsiella,Proteus,Staphilococcus aureus). При белодробното функционално изследване едносекундният капацитет е редуциран (обструкция), дихателното съпротивление е повишено, резидуалният обем увеличен, виталният капацитет намален. Възникне ли обструкция, е необходим бронхотест с инхалация с β-2-симпатикомиметик. При липса на обструкция, може да бъде направено измерване на мукоцилиарния клирънс, извършен по време на теофилинова инфузия. На ЕКГ се диагностират евентуално белези на десностранно обременяване.

    Диференциална диагноза:

    Диференциално-диагностично хроничният бронхит трябва да бъде отграничен от пневмонии, бронхиален карцином, белодробни метастази, туберколоза, белодробен абсцес, белодробна фиброза, пневмокониоза и застоен бронхит при левостранна сърдечна недостатъчност. Това налага рентгенова торакална снимка в две равнини и евентуално бронхоскопия с биопсия и лаваж. При подозрение за бронхиектазиии е показана бронхография. Имуноелектрофореза и определяне на α-1-антитрипсин служат за изключване на муковисцидоза, съответно – недостиг на α-1-антитрипсин.

    Алтернативна терапия:

    • Биорезонансна терапия
    • Non Smoking терапия за отказване от цигарите
      фитотерапия
    • Озонова терапия
    • Олиго и литотерапия
    • Индивидуален хранителен режим