Атопичен дерматит

Атопичният дерматит е много често, в повечето случаи хронично кожно заболяване, което засяга голям процент от населението на света. Тя се нарича още екзема, дерматит или атопия. Най-често може да се мисли за някакъв тип кожна алергия или чувствителност. Атопичният дерматит включва тройката астма, алергия (сенна хрема) и екзема. Болестта има известен наследствен елемент, проследяващ се в поколенията. Отличителните белези на болестта включват кожни обриви и сърбеж.

Думата “дерматит” означава възпаление на кожата. При атопичният дерматит кожата става изключително дразнима и възпалена, което води до зачервяване, подуване, напукване, секреция, корички и загрубяване. Сухата кожа е много често срещано оплакване и основна причина за някои от типичните обривни симптоми.

Въпреки, че атопичния дерматит може да се появи на всяка възраст, най-често се засягат кърмачета и маки деца. В някои случаи тя може да продължи и в зряла възраст или действително да се появи за първи път в по-късна възраст. При голяма част от пациентите заболяването може да продължи дълъг период от време с моменти на обостряне и затихване. Много деца с атопичен дерматит влизат в постоянна ремисия на болестта с израстването, макар, че кожата им може да остане малко суха и лесно раздразнена.

Каква е разликата между атопичен дерматит и екзема?

Екзема се използва като общ термин за много видове възпаление на кожата (дерматит) и алергични типове кожни обриви. Съществуват различни видове екзема като алергична, контактна, себорейна и т.н. Много други форми са с много сходни симптоми. Атопичният дерматит обикновено е конкретен сбор от трите свързващи компонента срещащи се при едно и също лице: екзема, алергии и астма. Не всеки компонент се проявява по едно и също време, но обикновено тези пациенти са предразположени към всички тези три свързани условия.

Видове екзема

  • Контактна екзема: локална реакция, която включва зачервяване, сърбеж и парене, там където кожата е била в контакт с алерген (алергия причиняващо вещество) или с дразнител като например дразнеща киселина, почистващо вещество или друг химикал.
  • Алергична контактна екзема: зачервяване, сърбеж, сълзене на мястото където кожата е била в контакт с вещество, което имунната система разпознава като чуждо вещество, като бръшлян или някои консерванти намиращи се в кремове и лосиони, като Neosporin и Bacitracin.
  • Себорейна екзема (наричана още себореен дерматит или себореа): много често срещана форма на възпаление на кожата с неизвестен произход, която се изразява като жълтеникави, мазни, люспести участъци на кожата на скалпа, лицето, ушите, а понякога и други части на тялото. Често това се нарича пърхут при възрастни.
  • Монетна екзема: екзема с форма на монета, изолирани петна от раздразнена кожа – най-често се среща по ръцете, гърба, бедрата и долната част на краката – може да се изяви с корички, сърбеж  и изключително дразнимо.
  • Невродермит: особен вид дерматит проявяващ се под формата на сърбящи обриви. В основата може да са чувствителност и раздразнение, отприщващо циклични вълни от сърбеж и чесане. Понякога люспестите участъци на кожата на главата, долната част на краката, китките или ръцете причинени от локализиран сърбеж (като ухапване от насекоми) може силно да се раздразнят когато се разчесват.
  • Стазен дерматит: възпаление на кожата на долните крайници, обикновено свързвано с проблеми в кръвообръщението и задръжка във вените на краката. Кожата на краката е пигментирана в тъмно, светло кафяво или виолетово-червени цветове от мястото на застой в посока обратно на застоя. Това се изразява повече при крайници с разширени и застойни вени.
  • Дисхидрозна екзема: дразнене на кожата дланите на ръцете (предимно) и по-рядко стъпалата на краката се характеризира с ясни и много дълбоки мехури, които сърбят и парят. Понякога се описва като “тапиока пудинг” – подобен обрив по дланите.

Колко е чест атопичният дерматит?

Атопичният дерматит е много чест в световен мащаб и разпространението му се увеличава. Той засяга мъжете и жените еднакво и възлиза на 10-20% от всички пациенти посетили дерматолог. Атопичният дерматит възниква най-често при бебета и деца и значително намалява с възрастта. Учените изчисляват, че 65% от пациентите развиват симптоми в първата година от живота, а 90% развиват симптоми, преди да навършат 5 години.  Начално възникване след 30-та годишнина е по-рядко и често се случва след излагане на кожата на сурови условия. Хората, които живеят в градските райони и в климат с по-ниска влажност изглежда са изложени на повишен риск от развитие на атопичен дерматит.

При около 10% от всички бебета и малки деца се проявяват симптоми на болестта. При около 60% от тях продължава да се проявява един или повече симптоми на атопичния дерматит, дори след като достигнат зряла възраст.

Каква е причината за атопичиния дерматит?

Причината за атопичния дерматит не е абсолютно изяснена. Спорен е въпросът от гледна точка на традиционна и алтернативна медицина.

Според традиционната медицина болестта е резултат от комбинация от генетични (наследствени) и фактори на околната среда. В основата на заболяването се счита свръхчувствителност и повишена склонност към сърбеж. Данните сочат, че болестта е свързана с други така наречени атопични заболявания, като сенна хрема (сезонни алергии) и астма, които много хора с атопичен дерматит също имат. Освен това много деца, които израстват симптомите на атопичния дерматит продължават да страдат от сенна хрема и/или астма.

Алтернативната медицина разглежда заболяването като следствие от вътрешни нарушения и алергична склонност. На преден план се извеждат също хранителни непоносимости особено към мляко/лактоза, пшеница/глутен и разбира  се променен имунен отговор.

Заразен ли е атопичния дерматит?

Атопичният дерматит определено не е заразен и не може да се предава от човек на човек, чрез контакт с кожата. Като цяло няма никаква причина за безпокойство да сте около някой с атопичен дерматит, освен ако това не е активна кожна инфекция.

Някои пациенти с атопичен дерматит инфектират кожата с вторична инфекция със Staphylococcus, други бактерии, херпес вирус и по-рядко с гъбни инфекции. Тези инфекции могат да бъдат предадени при контакт с кожата.

Какви са симптомите на атопичния дерматит?

Въпреки, че симптомите могат да варират от човек на човек, най-честите симптоми са сухота, сърбеж, зачервяване на кожата. Сърбежът е голям отличителен белег. Типични засегнати участъци от кожата са гънките на ръцете, задната част на колената, китките, лицето и ръцете. По-рядко може да има нацепвания зад ушите, както и различни други обриви върху всяка част от тялото.

Чувството за сърбеж е важен фактор при атопичния дерматит, защото разчесването и търкането в отговор на сърбежа могат да влошат състоянието на кожата, което е характерно за тази болест. Хората с атопичен дерматит изглежда са много по-чувствителни към сърбеж и изпитват нуждата да се чешат повече в отговор на сърбежа. Сърбежът е особено проблемен по време на сън, когато съзнателния контрол към разчесване намалява и липсата на други външни дрезнители прави сърбежа по забележим. Много пациенти също така забелязват влошаване на сърбежа в началото на вечерта, когато се приберат от работа или училище, и има по-малко външни стимули, за да бъдат заети.

Атопичния дерматит може да промени реакцията на кожата в резултат от сърбежа. Някои хора с това заболяване развиват червена лющеща се кожа, когато имунната система в кожата става много активна. Други развиват дебела и жилава кожа в резултат на постоянно чесане и търкане. Това състояние се нарича лихенификация. Други пък развиват папули или малки повдигнати натъртвания върху кожата си. Когато папулите се разчешат, те могат да се отворят и да се получи кора и инфектиране.

Може ли атопичният дерматит да засегне лицето?

Атопичният дерматит може да засегне кожата около очите, клепачите, веждите и миглите. Разчесване и триене на кожата около очите може да причини промяна на външния вид на кожата. Някои хора с атопичен дерматит развиват допълнителна гънка на кожата под очите, наречена атопично плисе или гънка на Dennie-Morgan. Други хора могат да получат хиперпигментация на клепачите, което означава, че кожата на клепачите им потъмнява в резултат на възпалението или сенната хрема. Разпокъсани вежди и мигли могат да се получат от разчесване или триене.

Важен ли е типът кожа при заболяването?

Различните типове кожа може да допринесат за симптомите на заболяването. Епидермиса който е най-външният слой на кожата е разделен на две части: вътрешна която съдържа влажни, живи клетки и външна част, която се състои от сухи, плоски и мъртви клетки. При нормални условия външния слой на кожата действа като бариера, поддържа останалата част от кожата от изсушаване и защита на другите слоеве от увреждания, дразнители и инфекции. Когато тази бариера е нарушена или е естествено по-тънка, дразнителите действат по-силно върху кожата.

Кожата на лицето с атопичен дерматит губи прекалено много влага от епидермалния слой. Това позволява на кожата да става много суха, което намалява защитните и способности. Освен това кожата е много податлива на повтарящи се агенти, като стафилококи и стрептококи, харпес симплекс, брадавици.

Фактори които могат да влошат състоянието на кожата:

  • Вълна или синтетични влакна;
  • Сапуни и перилни препарати;
  • Някои парфюми и козметика;
  • Някои вещества като хлор, минерални масла или разтворители;
  • Прах или пясък;
  • Прах от акари;
  • Цветя и цветен прашец;
  • Животински косми и пърхот.

Диагностика

  • По принцип атопичния дерматит е лесно диагностицируем въз основа на физически преглед от лекар.  Ценен инструмент за диагностиката е цялостната медицинска история, която осигурава важни улики по отношение на възможни причини за заболяването на пациента: фамилна анамнеза за алергични заболявания, сенна хрема или астма, излагане на дразнители, нарушение на съня, консумация на храни, прием на лекарства.
  • Важен диагностичен метод от алтернативната медицина е биорезонансна диагностика посредством метода на д-р Фолл. Чрез този метод посредством меридианен тест могат да се диагностицират  токсични натоварвания и меридианни блокажи, специфични хранителни непоносимости и др. 
  • Друг помощен диагностичен метод е Vitalan диагностика на фецес и кръвен тест за хранителни алергени.

Терапия

Терапията включва партньорство между лекаря и пациента и неговото семейство. Терапията е съобразена с възрастта на пациента, симптоми и общото здравословно състояние.

Общоприета терапия: направлението е да се успокои кожата (сърбеж и възпаление), съкращаване и облекчаване хода на заболяването. В арсенала от лечебни средства главна роля принадлежат на медикаментозните препарати и някои мерки за самопрофилактика.

  • Лекарствата за външно приложение се нанасят директно върху кожата. Това са разнообразни кремове и мехлеми съдържащи основно кортикостероиди. Тези средства намаляват сърбежа и възпалението, но имат ред странични ефекти, като например изтъняване на кожата. Друг водещ проблем е ранният рецидив от оплаквания.
  • Лекарства приемащи се през устата. Тук влизат антихистаминови препарати намаляващи възпалението и раздразнимостта на кожата при алергична нокса на заболяването, антибиотици за борба с инфекциите и кортикостероиди, намаляващи възпалението.
  • Ултравиолетово лечение при определени индикации.

След завършване на лечението атопичния дерматит може да се възобнови и тогава да се наложи нов курс. Без оглед на това много случаи на атопичен дерматит основно на алергична основа често не дават никакъв резултат.

Алтернативна терапия: целта на лечението е лечение на целия организъм, а не толкова локално на кожното проявление. За целта избор при изготвяне на лечебния план се прави сред:

 

 

 

  

Назад

Продукти